Това е html версията на файла http://www.unwe.acad.bg/yearbook/2004/v.marinov.pdf.
G o o g l e автоматично създава html версии на документите докато индексираме мрежата.
За да посочите към или да запазите адреса на тази страница, използвайте следния адрес: http://www.google.com/search?q=cache:HnaVfky3NwsJ:www.unwe.acad.bg/yearbook/2004/v.marinov.pdf+%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&hl=bg&ct=clnk&cd=5


Google не е свързан с авторите на тази страница и не е отговорен за материалите в нея.
Акцентирано е върху следните думи:  асиметрия  либерализация 

Page 1
ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА
СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
проф. д.ик.н. Велко Тодоров Маринов
Увод
В условията на радикалната социално-политическа и икономическа трансфор-
мация Република България възприе стратегически курс на “завръщане в Европа”.
Централно място в този курс заема трайната политика за установяване на нов
тип отношения с Европейския съюз (ЕС). От подписването на Спогодбата между
Р България и Европейската икономическа общност (ЕИО) за търговия, търговско
и икономическо сътрудничество (май 1990 г.) до днес (навечерието на подписва-
нето на договора за присъединяване на България към ЕС) тези отношения се раз-
виват по възходяща линия. От гледна точка на качеството (характера) на отно-
шенията България – ЕС тяхната еволюция може да се определи като преход от
нормализация към асоциация и след това към подготовка за бъдещото пълноправ-
но членство на България в ЕС. ЕС трайно се утвърди като основен външноиконо-
мически партньор на Р България. Проявиха се обаче и редица съществени пробле-
ми при двустранните търговско-икономически връзки България – ЕС (архаична,
нерационална структура на българския износ в страните – членки на ЕС, последо-
вателно влошаване на условията на търговия при взаимния стокообмен, нараст-
ващ дефицит по търговската сметка на нашата страна и т.н.).
Скорошното присъединяване на Р България към ЕС е “натоварено” със значи-
телни позитивни очаквания. В същото време въпросите, отнасящи се до реална-
та подготвеност на страната за членство в ЕС, едва сега (“на финалната права”)
се поставят с необходимата сериозност. В разгарящия се обществен дебат се
установява един съществен факт, за който отдавна предупреждаваха специалис-
Велко Тодоров Маринов е роден 1941 г. в с. Оборище, Пловдивска
област. През 1966 г. завършва специалност Икономика на външ-
ната търговия във ВИИ „Карл Маркс” − София. В продължение на
четири години работи като специалист в Българска външнотър-
говска банка. През април 1970 г. постъпва като редовен асистент
в катедра „Международни икономически отношения” на тогаваш-
ния ВИИ. Успешно защитава кандидатска дисертация през 1973 г.
Доктор на икономическите науки е от 1991 г. Хабилитира се за
доцент през 1979 г. и за професор през 1994 г. Проф. Велко Маринов
е титуляр на дисциплините Теория на международните икономи-
чески отношения и Европейска икономическа интеграция. Науч-
ните му интереси са съсредоточени главно в областта на теори-
ята и практиката на съвременните международни икономически
отношения, регионалната икономическа интеграция и световното
стопанство. Автор е на редица научни публикации по тези проблеми.

Page 2
Велко Маринов
8
тите – че страната ни е загубила твърде много “икономическо време”, че българ-
ският бизнес, администрацията и съдебната система не са достатъчно подгот-
вени, за да посрещнат предизвикателствата на членството в ЕС. Тази тъжна
констатация изисква трезва оценка за шансовете и рисковете за българската
икономика след присъединяването на страната към ЕС.
Настоящата студия има за цел реалистично да оцени перспективите пред бъл-
гарската икономика в условията на членството в ЕС. Като частни задачи пред
разработката се поставят:
♦ изследването на еволюцията на икономическите отношения България – ЕС
в условията на прехода;
♦ идентифицирането на шансовете пред българската икономика след присъе-
диняването на страната към ЕС;
♦ разкриването на основните икономически рискове след присъединяването на
България към ЕС;
♦ очертаването на някои основни характеристики на политиката, която е
желателно България да провежда след присъединяването си към ЕС.
Направените оценки и препоръки се отнасят за един средносрочен период след
включването на страната ни в ЕС. При това по необходимост е възприето едно
съществено ограничение – предположението, че както в глобалната световна
икономика, така и в ЕС през този период няма да настъпят някакви непредивдени
драматични събития.
1. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ БЪЛГАРИЯ – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОДА
През последното десетилетие на миналия век и началото на настоящото де-
сетилетие страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ) бяха изправени
пред три основни предизвикателства:
а) осъществяване на радикалната социално-политическа и икономическа тран-
сформация (т.е. “смяна на системата”);
б) преориентация на външноикономическите и външнополитическите отно-
шения с отчитане на новите реалности, възникнали след разпадането на органи-
зацията на Варшавския договор и СИВ (т.е. “завръщането в Европа”). Централно
място в новата външна ориентация на СЦИЕ заемаше ясно изразеният стремеж
за установяване на нов тип отношения с Европейския съюз (ЕС). Асоциирането с
ЕС и перспективата за пълноправно членство в Съюза се разглеждаха като гаран-
ция за необратимост на процеса на системната трансформация в бившите соци-
алистически страни;
в) органичното вграждане в структурата на глобализиращата се световна
икономика. [1]
Още от началото на прехода у нас “европейската” ориентация на страната
беше обявена за основен национален приоритет. В изпълнение на този приоритет
през май 1990 г. между България и Европейската икономическа общност (ЕИО)
беше подписана Спогодба за търговия, търговско и икономическо сътрудничест-
во. С този формален акт търговско-икономическите отношения между ЕИО и
България бяха нормализирани и приведени в съответствие с обичайния за между-

Page 3
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
9
народната търговско-договорна практика режим на най-облагодетелствана на-
ция (НОН). През март 2003 г. България подписа с 3-те европейски интеграционни
общности и техните страни членки Европейско споразумение за асоцииране
(ЕСА). Това споразумение предвижда изграждане в рамките на 10-годишен прехо-
ден период на зона за свободна търговия между Общността и България, обхваща-
ща “по същество целия взаимен стокообмен”. В ЕСА беше заложен принципът на
асиметрията, т.е. ЕО се задължи да осъществи либерализацията на своя внос от
България в по-кратки срокове в сравнение със сроковете за либерализация на вноса
от ЕО в България. Благодарение на добрата политическа воля, проявена от парт-
ньорите по ЕСА, либерализацията на българския износ в ЕС беше осъществена
(преди всичко за промишлените стоки) в по-кратки от предвидените по споразу-
мението срокове. След решенията на Европейския съвет от Люксембург (декемв-
ри 1997 г.) България официално беше включена в процеса на петото (“източното”)
разширяване на ЕС, а през март 2000 г. започнаха конкретните преговори за при-
съединяване на България към ЕС. През юни 2004 г. преговорите официално прик-
лючиха, на дневен ред е подписването на договора за присъединяване на България
към ЕС.
Стратегическият курс на България към интеграция с ЕС намери израз в уско-
реното нарастване на търговските връзки на страната с ЕС (таблица 1).
Таблица 1
Външна търговия на Р България с Европейския съюз (млн. щ. дол.)
1997 г.
1998 г.
1999 г.
2000 г.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
Износ
3135.9
2130.9
2088.6
2473.8
2798.6
3165.9
4211.8
Внос
1860.6
2260.2
2668.1
2865.2
3582.8
3967.0
5335.8
Салдо
+275.3
-129.3
-579.5
-391.4
-784.2
-801.1
-1124.0
Съотношение
износ/внос
1.15
0.94
0.78
0.86
0.78
0.80
0.79
Източник: Национален статистически институт (НСИ), Външна търговия на Репуб-
лика България 1999-2003 г.
В условията на макроикономическата стабилизация у нас взаимната стокова
търговия между България и ЕС увеличи стойностния си размер през периода 1997-
2003 г. 2.4 пъти. За същия период стоковият износ на България в ЕС нарасна по
стойност с 97.2 %, а вносът – със 186.8 %. По своята динамика стокообменът
България – ЕС изпреварва растежа на нашата външна търговия с останалите
групи страни. На тази основа нараства степента на търговското обвързване на
Р България с ЕС. Относителният дял на ЕО (ЕС) в стоковия износ на България
последователно нараства от 5.0 % за 1990 г. на 37.6 % за 1995 г., 51.3 % за 2000 г. и
56.6 % за 2003 г. Делът на ЕС в общия стоков внос на страната също нараства от
9.6 % за 1990 г. на 37.2 % за 1995 г., 44.0 % за 2000 г. и 49.5 % за 2003 г. [2] Тези данни
дават основание за извода, че в рамките на един сравнително кратък период
(1990-2003 г.) ЕС се утвърди като основен външнотърговски партньор на Р Бъл-
гария. След разширяването на ЕС с нови 10 страни членки (май 2004 г.) и очаква-
ното скорошно присъединяване на България към Евросъюза обосновано може да се

Page 4
Велко Маринов
10
предполага по-нататъшно нарастване на относителното значение на ЕС като
търговски партньор на нашата страна.
Ако се вземе под внимание силно отвореният характер на българската иконо-
мика (приложение 1), може да се предполага, че поне 30 % от създадения у нас през
2003 г. БВП се реализира чрез износа на стоки и услуги в ЕС. Този относително
висок показател свидетелства за значителната функционална (възпроизводстве-
на) отвореност на българската икономика спрямо ЕС. На тази основа може да се
обоснове логичният извод, че динамиката на нашия износ в ЕС, неговата струк-
тура, устойчивост и други подобни характеристики определят във висока степен
икономическия растеж в страната, неговата ефективност, реалния размер на
националния доход и икономическото благосъстояние. Износът на стоки и услуги
за ЕС детерминира също в значителна степен структурните изменения в нацио-
налната ни икономика. Високото равнище на функционална отвореност на бъл-
гарската икономика спрямо ЕС обуславя силно изразената зависимост на нацио-
налния възпроизводствен процес от развитието на интеграционния комплекс на
ЕС. “Ефектът на преливането” намира израз във високата чувствителност на
стопанския живот у нас спрямо промените в икономиката и икономическата по-
литика на ЕС и неговите страни членки.
За икономическия анализ има особено съществено значение изучаването на
структурата на българския износ в ЕС, тъй като той е показателен за формира-
лата се експортна специализация на страната при търговските връзки с Евросъ-
юза (таблица 2).
Таблица 2
Структура на стоковия внос в ЕС по уедрени раздели
на Стандартната международна търговска класификация (СМТК, 2002 г., %)
Уедрени раздели
на СМТК
Общ внос
на ЕС
Внос от развива-
щите се страни
Внос от
СЦИЕ*
Внос от
България
1. Храни, напитки, тютюн
7.9
8.3
3.6
8.1
2. Сурови материали
(без горива)
3.2
5.3
2.8
6.1
3. Минерални горива
7.5
14.6
3.9
5.2
4. Химикали
11.5
3.8
3.7
4.5
5. Машини, оборудване
и транспортни средства
39.9
31.8
46.6
11.3
6. Други преработени
стоки
27.9
36.2
38.2
64.7
* Без европейските държави – наследнички на бившия Съветски съюз.
Забележка: Таблицата е съставена от автора по UN, Monthly Bulletin of Statistics, 2003,
November, Table 43; НСИ, Външна търговия на Република България 2003, с.16.
Както може да се съди от данните в таблица 2, над 4/5 от износа на България в
ЕС през 2002 г. се пада на продуктите на обработващата промишленост. Този
значителен дял може да създаде впечатление за висока степен на “облагородява-
не” на нашия износ за ЕС, която съответства на структурните характеристики
на общия внос на ЕС и дори е по-добра от структурата на вноса в ЕС от развива-

Page 5
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
11
щите се държави (където непреработените стоки заемат 28.2 %). Това повърх-
ностно впечатление се разсейва обаче при едно по-внимателно “вглеждане” в
структурата на българския износ за ЕС по отделни групи стоки.
Уедреният раздел “други преработени стоки”, на който през 2002 г. се пада
почти 2/3 от стойността на нашия стоков износ за ЕС, включва няколко същес-
твени стокови групи – “текстилни материали и изделия от тях” (32.3 % от об-
щия ни износ за ЕС), “обувки и аксесоари” (5.0 %) и “неблагородни метали и изде-
лия от тях”, т.е. черни и цветни метали (19.1 %). На трите стокови групи се па-
да 56.4 % от общия износ на България за ЕС за 2002 г. Тези стокови групи имат
една обща качествена характеристика – включват изделия от ниско технологич-
но равнище и с малко съдържание на добавена стойност. Експортната специали-
зация на България при търговията с ЕС включва преди всичко трудо- и материа-
лопоглъщащи промишлени стоки (текстилни материали, облекло, обувки, дървен
материал и изделия от него и др.); нискотехнологични промишлени стоки, не изис-
кващи квалифицирана работна сила (продукти на черната металургия и метало-
обработването), характеризиращи се с висока енерго- и капиталопоглъщаемост;
ограничен кръг суровинни и хранителни стоки. Немалка част от продуктите,
формиращи експортната специализация на България при търговията с ЕС, се про-
извеждат у нас на ишлеме (облекло, спортни обувки, нерафиниран цинк, горещо-
валцувани рулони и т.н.) и при съвсем малка добавена стойност. [3] Същевременно
стоките, които в съответствие с критерия “факторна интензивност” се отна-
сят към категориите на средно- и високотехнологичните продукти, изискващи
разход на средно– и висококвалифицирана работна сила, заемат сравнително
скромен дял в нашия износ за ЕС. По оценка на автора, последните 2 групи стоки
(на които още през 1998 г. се падат 60 % от световния износ и 48 % от износа на
развиващите се държави) [4] заемат не повече от 14-15 % от общия стоков износ
на България за ЕС през 2002 г. Собствено високотехнологичните изделия заемат
не повече от 2.5-3.0 % от нашия износ за ЕС.
Тези данни дават основание за извода, че стоковата структура на износа ни за
ЕС е силно остаряла и се намира в противоречие със съвременните тенденции в
международното разделение на труда (нарастващ дял на продуктите със средна и
висока технологична интензивност, растяща концентрация на международните
търговски връзки във все по-еднородни промишлени отрасли). Тази констатация
може да се потвърди и при анализа на данните от таблица 2: делът на уедрения
раздел на машините, оборудването и транспортните средства в българския износ
(11.3 %) е 3.5 пъти по-нисък от неговия дял в общия внос на ЕС и 4.1 пъти по-нисък
от дела на същия раздел при вноса на ЕС от СЦИЕ. Делът на уедрения раздел
“други преработени стоки” при вноса на ЕС от България (64.7 %) е 2.3 пъти по-
висок от дела на същите стоки в общия внос на ЕС и 1.7 пъти по-висок от техния
дял при вноса от СЦИЕ. Налице е следователно съществено структурно несъот-
ветствие между нашия износ в ЕС и общия внос на ЕС. Според експертни оценки
коефициентът на корелация между структурата на общия внос на ЕС и структу-
рата на вноса от България се е понижил от 0.355 в началото на 90-те години на
0.260 в края на десетилетието (за централноевропейските страни – Унгария, Че-
хия, Словакия, Словения и Полша същият коефициент е повишил стойността си
през десетилетието от 0.573 на 0.729). [5]

Page 6
Велко Маринов
12
По технологично равнище на своя износ за ЕС България изостава много далеч
от 5-те централноевропейски държави. Според данните, приведени от Андраш
Инотай, продуктите със средна и висока технологична интензивност са заемали
през 2002 г. две трети от износа на Унгария за ЕС (за Чехия и Словакия този дял е
55 %, за Словения – 45 %, за Полша – 35 %). [6]
Сравнителните предимства, които обуславят експортната специализация на
нашата страна при търговските връзки с ЕС, се основават на: добрата осигуре-
ност на България с масова, сравнително добре обучена (и изключително евтина в
международен план) работна сила; благоприятните природно-климатични усло-
вия; осигуреността на страната с някои природни богатства (медни и оловно-
цинкови руди, дървен материал); относително евтината електроенергия у нас;
натрупаните традиции и производствен опит в редица промишлени отрасли (ши-
вашка и обувна промишленост, черна и цветна металургия и т.н.). Става дума
следователно за сравнителни предимства от нисък ранг, базирани преди всичко на
добрата осигуреност на страната с първични производствени фактори. Обратно,
развитите (вторичните, усъвършенстваните) фактори, които обуславят конку-
рентните предимства на развитите пазарни икономики в съвременните условия,
засега практически не се проявяват у нас. [7] Логичен е на тази основа изводът, че
международната конкурентоспособност на страната ни на настоящия етап се
дефинира като преди всичко ресурсно обусловена.
Международната специализация на България при търговските връзки с ЕС не
би могла априорно да се счита за неизгодна, тя по-скоро е възможната специали-
зация при настоящото състояние на националната икономика. Тази експортна
специализация е обаче определено неперспективна в стратегически план и отреж-
да незавидна позиция на страната в европейския интеграционен процес. Основание
за такова категорично твърдение дават няколко обстоятелства:
♦ продуктите, формиращи експортната специализация на България, се изна-
сят от голям брой, главно развиващи се държави. Световният пазар е висо-
конаситен (съществува огромен ненатоварен производствен капацитет),
като конкурентната борба е преди всичко ценова. Налице е тенденция към
изнасяне на производството във все по-слаборазвити страни и региони;
♦ пазарното търсене на някои от основните експортни продукти на България
(напр. черни и цветни метали) следва динамиката на бизнес цикъла, което
неизбежно води до значителни колебания в размера на продажбите и реали-
зираните цени и експортни постъпления;
♦ със скорошното присъединяване на България към ЕС като негов пълнопра-
вен член някои източници на конкурентни предимства (евтина електрое-
нергия, непридирчиво екологично законодателство, изключително ниска це-
на на труда, “заобикаляне” на нормите на социалното законодателство не
само в “сивия”, но и в легалния сектор на икономиката, и др.) в непродължи-
телен срок ще отпаднат или ще намалят своето значение. Може следователно
да се очаква, че редица конкурентни доскоро производства ще загубят своя
статус, ако не бъдат предприети своевременни и ефективни мерки за тяхната
технико-технологична и организационно-управленска модернизация;
♦ немалка част от нашия износ за ЕС (дрехи и допълнения към тях, обувки,
храни, напитки и др.) е предназначена за потребители, заемащи долните
стъпала на подоходната стълбичка. Този сегмент не е особено голям, него-

Page 7
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
13
вата покупателна способност също е ограничена. Поради това едва ли може
да се разчита на значително нарастване на износа на такива стоки във фи-
зическо и стойностно изражение (още повече, че пазарът на тези продукти
в ЕС е наводнен с внос от голям брой страни с евтина работна сила);
♦ някои производства, работещи за износ в ЕС, се характеризират със значи-
телна импортопоглъщаемост. За да запазят своята конкурентност, тези
отрасли (текстилна и шивашка промишленост, черна металургия и др.) би
следвало не само да понижат относителната си импортопоглъщаемост, но
и чувствително да повишат степента на обработка на изделията, да пре-
минат към производство на диференцирани, висококачествени продукти и
т.н. Подобна преориентация на производствената дейност предполага значи-
телни допълнителни инвестиции за внедряване на нови технологии, повишаване
на квалификацията на персонала, усъвършенстване на маркетинга и т.н.
Скорошното присъединяване на България към ЕС обективно налага разработ-
ването и последователното осъществяване на обоснована дългосрочна страте-
гия за промяна на мястото на страната в международното разделение на труда.
Стратегията би следвало да държи сметка за ресурсите, с които страната раз-
полага, и да насърчава целенасоченото създаване на развити (усъвършенствани)
производствени фактори. Висококачественото образование, развитата и дина-
мична система на научни изследвания и опитно-конструкторски работи
(НИОКР), съобразената със съвременните стандарти инфраструктура, гъвкави-
ят корпоративен мениджмънт – това са основните направления за създаването
на усъвършенствани производствени фактори, на чиято основа могат да се пос-
тигнат и възпроизвеждат конкурентни предимства от по-висок порядък. [8]
Стратегията за промяна на мястото на страната в системата на международ-
ното разделение на труда може да разчита на успех при наличието на добра поли-
тическа воля и капацитет в отговорните държавни институции, амбициозен и
иновативен национален бизнес, активна политика за привличане на стратегически
чуждестранни инвеститори, опериращи в модерни, перспективни браншове. Из-
ключително важно е да се осъзнае, че желаната промяна на мястото на страната
в системата на международното разделение на труда изисква последователна,
активна политика на всички равнища. Ако постигането на тази стратегическа
цел бъде оставено на действието на “свободните пазарни сили”, резултатът би
бил плачевен – по-нататъшно “циментиране” на архаичната международна специ-
ализация на страната, “консервиране” на периферната є позиция в европейския
интеграционен комплекс с всички произтичащи от това икономически и социални
последици.
След 1998 г. търговският баланс на България спрямо ЕС е хронично пасивен: за
периода 1998-2003 г. отрицателното салдо при търговията ни с ЕС се увеличи 8.7
пъти (таблица 1). През 2003 г. на ЕС се пада 33.5 % от общия търговски дефицит
на България. [9] Нарастващите отрицателни салда при търговията на България с
ЕС не бива да изненадват. Те имат обективен, закономерен характер и могат да
бъдат обяснени с действието на отбелязаните по-долу основни фактори.
♦ България не разполага със значителен експортен потенциал. В условията на
радикалната икономическа трансформация наследеният експортен потен-
циал беше по същество разрушен, а изграждането на нов такъв се осъщест-
вява твърде бавно и без някаква стратегия в макроикономическо измерение.

Page 8
Велко Маринов
14
♦ Заложеният в ЕСА принцип на асиметричната либерализация на практика
се трансформира в ефект на “обратната асиметрия”. Твърде ниската меж-
дународна конкурентоспособност на националната ни продукция, слабост-
та (технологична, финансова, пазарна, управленска и т.н.) на грамадната
част от българските фирми обективно ограничават способността на на-
ционалния бизнес да се възползва от либерализирания достъп до пазара на
ЕС. Подобни обективни ограничители не съществуват за бизнеса на стра-
ните – членски на ЕС, поради което той съумя много по-пълно да използва
възможностите за износ на стоки в България.
♦ В условията на фиксиран валутен курс на лева и значителен инфлационен
диференциал между България и ЕС реалният валутен курс на лева спрямо
страните от ЕС се повиши с 31.4 % за периода 1997-2002 г. Само за 2002 г.
българският лев реално поскъпна с 3.6 % спрямо валутите на държавите от
ЕС. [10] Реалното поскъпване на лева чрез механизма на пренасочване на раз-
ходите затруднява експортната експанзия на националните стокопроизво-
дители и стимулира увеличаването на вноса от ЕС.
♦ Показателят “условия на търговията” (Terms of Trade) отбелязва дълго-
срочна тенденция към влошаване за нас. За периода 1992-1999 г. сводният
индекс на условията на търговия за българския външен стокообмен отбеля-
за понижение с около 25 %. [11] През интервала 2000-2002 г. този индекс по-
нижи своята стойност с още 2.1 %. Влошаването на условията на търговия
е обективно неблагоприятно като дългосрочна тенденция, тъй като сви-
детелства за понижаваща се покупателна способност на нашия износ, кое-
то кореспондира с реалния макроикономически ефект от участието на
страната в международното разделение на труда (реалния размер на нацио-
налния доход и икономическото благосъстояние). При настоящата експор-
тна специализация на страната реално отсъстват възможности за неут-
рализиране неблагоприятното въздействие на този фактор.
♦ Устойчивата стагнация на икономиката на основните ни търговски парт-
ньори – държавите от еврозоната. Забавеният икономически растеж в
страните от еврозоната през последните 3-4 години обуславя сравнително
малкото нарастване на вноса им от трети държави (в т.ч. и от България).
Специалните иконометрични изследвания свидетелстват за висока степен
на корелация между икономическата динамика в основните страни-
партньори и увеличаването на износа от България.
♦ Умереният растеж на националната икономика в условията на макроико-
номическата стабилизация. Ръстът на доходите в България през последни-
те години се придружава от висока еластичност на импортното търсене.
През 2003 г. напр. нарастването на БВП с 1 % предизвика увеличаване на
вноса на стоки и услуги в размер на 2.2 %. Все по-голяма част от национал-
ното търсене се отклонява от вътрешния пазар и се насочва към външния
пазар, в т.ч. на първо място към пазара на ЕС.
♦ Значителният внос на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) често е
придружен от внос на машини, съоръжения, комплектно оборудване, а поня-
кога – и от внос на суровини, материали и компоненти за чуждестранните
поделения в страната. Същевременно износът на стоки от тези поделения

Page 9
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
15
нерядко се забавя и се осъществява с определен времеви лаг (напр. при ин-
вестиции “на зелено”).
Като относително неблагоприятна може да бъде оценена фирмената струк-
тура на българската търговия със страните от ЕС-15. Експортна дейност през
2002 г. са осъществявали 11.6 хил. фирми (т.е. приблизително 5 % от общия брой
на фирмите у нас). Твърде високо е равнището на фирмената концентрация на
българския износ – на 100 фирми-експортьори се пада 43-45 % от износа, а на 10-те
най-големи износители – над 25 % от стоковия износ на страната. Групата на по-
значителните експортьори включва 1000-1500 фирми (т.е. 0.5 – 0.7 % от фирмите
в страната). Тези данни аргументират извода, че грамадната част от българс-
ките фирми на практика са откъснати (изолирани) от пазара на ЕС, не познават
неговите изисквания, ориентират своята производствена и търговска дейност
изцяло към все още неразвития вътрешен пазар. Но това означава също, че преоб-
ладаващата част от българските фирми не познават използваните на вътрешния
пазар на ЕС бизнес практики и не са подготвени за участие в ожесточената кон-
курентна борба на този пазар. Изолацията на огромната част от нашия бизнес
от външния пазар въобще (в т.ч. и от пазара на ЕС) кореспондира с примитивния
фирмен мениджмънт, отсъствието на стратегическо мислене, ориентацията на
цялостната дейност към непосредствената цел – оцеляване.
Търговските връзки, разбира се, са особено важни, но те далеч не изчерпват це-
лия спектър на отношенията между България и ЕС. Макар и сравнително бавно и
колебливо, към нашата страна постепенно се насочиха инвеститори от държа-
вите – членки на ЕС. На 6 страни от Евросъюза (Гърция, Германия, Италия, Ав-
стрия, Белгия и Холандия) се пада 56 % от общия приток на ПЧИ в България за
периода 1992-2003 г. Заслужава обаче да се отбележи неблагоприятният за нас
факт, че България съвсем не е приоритетно направление за инвеститорите от
страните – членки на ЕС. За разлика от централноевропейските страни, Бълга-
рия не съумя да привлече стратегически инвеститори от ЕС-15 в най-модерните
високотехнологични отрасли на промишлеността и услугите. Поради това и при-
носът на инвеститорите от държавите на ЕС в модернизацията на българската
икономика е сравнително ограничен.
Още от началото на 90-те години на миналия век България е бенефициент по
програмата ФАР, като до края на 2002 г. по тази програма е получила финансира-
не в размер на повече от 1.4 млрд. евро. От началото на настоящото десетиле-
тие страната ни е бенефициент и на предприсъединителните програми ИСПА и
САПАРД. По определени целеви програми България ползва заемни ресурси от Ев-
ропейската инвестиционна банка. В условията на макроикономическата стабили-
зация у нас за българските стопански агенти постепенно се отвори и кредитният
пазар на ЕС.
Поради финансовата и технологичната слабост на българските фирми научно-
техническите връзки България – ЕС не получиха съществено развитие на микро-
равнище. За сметка на това още от началото на демократичните промени редица
научни институти и университети се включиха активно в рамковите програми на
ЕС за научни изследвания и технологично развитие. За голям брой научни звена у
нас възможността за участие в реализацията на тези програми беше (и продължава
да е) жизненоважна за оцеляването им в условията на острия финансов недоимък.

Page 10
Велко Маринов
16
В цялост провежданата досега политическа линия на “завръщане в Европа” ре-
зултира в определена относително висока степен на търговска интеграция на
България с ЕС. Истинското, голямото предизвикателство за България е свързано
с присъединяването на страната към ЕС като негов пълноправен член от нача-
лото на 2007 г.
2. ШАНСОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Процесът на фактическа интеграция на Р България с ЕС започва още през пър-
вата половина на миналото десетилетие с подписването на Временното споразу-
мение между Европейската общност и България. С формалния акт на присъеди-
няването от началото на 2007 г. на Р България към ЕС ще бъде отбелязан краят
на един етап на европейската интеграция на нашата страна и поставено начало-
то на друг, качествено по-висок етап. Присъединяването на нашата страна към
ЕС като негов пълноправен член означава реалното є участие в работата на ин-
ституциите на съюза, а с това – участие при вземането на решения, изработване-
то на политиките на ЕС в различните области на интеграцията, създаването на
правила и норми за управление на интеграционния процес. Членството на Р Бълга-
рия в ЕС означава в същото време възприемане на цялата съвкупност от дости-
женията на ЕС и ефективното им прилагане у нас. В контекста на разискваната
тук проблематика за шансовете и рисковете за националната ни икономика в
условията на членство в ЕС особено съществено значение имат три ключови
области на европейската интеграция – митническия съюз, единния вътрешен
пазар (ЕВП) и икономическият и валутен съюз (ИВС).
С присъединяването на Р България към ЕС тя автоматично става участник в
митническия съюз на ЕС, т.е. България се приобщава към общата митническа
територия на Съюза, прилага в пълен обем неговото митническо законодателст-
во, въвежда и стриктно прилага общата митническа тарифа на ЕС. От началото
на 2007 г. Р България се интегрира органично в ЕВП на ЕС. Това означава, че на-
шият национален пазар става интегрална част от едно „пространство без вът-
решни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и
капитали...” (член 14 на Договора за създаване на Европейската общност – ДЕО).
Интегрирането в структурата на ЕВП изисква от страната прилагане в пълен
обем на огромния брой директиви, осигуряващи четирите “свободи на движение”,
ефективно функциониране на необходимите изпълнителни и контролни институ-
ции. С присъединяването си към ЕС Р България се включва в икономическия и ва-
лутен съюз (ИВС) като “страна-членка с право на изключение” (дерогация). На
тази основа към паричната, валутната и икономическата политика на страната
се поставят завишени изисквания. Тези области на политиката се разглеждат
като “въпроси от общ интерес”. На практика това означава, че икономическата
политика на държавата подлежи на координация в рамките на Съвета на минис-
трите, че страната ни следва да се придържа към общите насоки на икономичес-
ката политика на държавите – членки и на ЕС. От България ще се изисква изгот-
вяне и спазване на утвърдена от Съвета на ЕС национална програма за сближава-
не. Към нашата страна ще се прилагат приетите в рамките на ЕС процедури за
многостранно наблюдение и процедури за преодоляване на прекомерния бюджетен

Page 11
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
17
дефицит. След присъединяването на България към ЕС от нея ще се изискват пос-
ледователни усилия (и политика) за покриване на критериите за конвергентност
съгласно Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС), включително участие
във валутно-курсовия механизъм (ERM-II) най-малко в продължение на 2 години.
Пълното интегриране на България в зрелия ИВС, включително присъединяването
към еврозоната, на практика не е възможно преди средата на 2009 – началото на
2010 година.
Присъединяването на България към ЕС разкрива допълнителни възможности
за увеличаване на нашия стоков износ. Приобщаването на страната към вътреш-
ния пазар на Съюза предполага премахване на пограничния контрол. Според раз-
лични експертни оценки отпадането на тази процедура ще спести на фирмите-
износителки търговски разходи от порядъка на 5-10 %. [12] При равни други усло-
вия това повишава ценовата конкурентоспособност на тези фирми и стимулира
тяхната експортна експанзия в страните – членки на Съюза.
Пълноправното членство на България в ЕС означава също, че оценката на съ-
ответствието на изнасяните от нас стоки със стандартите на ЕС ще се извър-
шва от компетентни (нотифицирани) български органи вместо от нотифициран
орган на страна – членка на ЕС (каквато е действащата сега практика). Логично
е да се предполага, че изпълнението на сертификационните процедури от българс-
ки органи ще доведе до тяхното облекчаване и съществено поевтиняване. [13] На
тази основа търговските (транзакционните) разходи на нашите фирми-износи-
телки ще се понижат, а конкурентоспособността им на европейския пазар ще се
повиши, което е предпоставка за активизиране на техните експортни операции.
Впрочем тази възможност може да се реализира още до присъединяването на
България към ЕС, ако бъде подписан т.нар. “Протокол за оценяване на съответс-
твието и признаване на промишлените стоки към Европейското споразумение за
асоцииране” (РЕСА), преговорите за което се водят от септември 2002 г. [14]
С присъединяването на България към ЕС неизбежно ще отпаднат запазените
все още ограничения за износ на някои селскостопански продукти от България в
ЕС – тарифни контингенти (напр. за говеждо месо, вино, млечни продукти и др.), а
също и някои “остатъчни” мита. При наличие на достатъчен производствен ка-
пацитет и спазване на строгите санитарно-хигиенни и ветеринарни норми на ЕС
и стандартите за качество България би могла да увеличи своя износ на аграрни
продукти и изделия на хранително-вкусовата промишленост в ЕС. От гледна
точка на икономическите интереси на България тази възможност не бива да бъде
подценявана, тъй като при търговията със стоки от този сектор страната ни
има положително салдо към ЕС (2002 г. – 74.4 млн. дол.). [15]
Проектираното от компетентните български институции ускорено включва-
не в еврозоната ще има като свой логичен резултат елиминирането на транзак-
ционните разходи при конвертирането на българския лев в евро и обратно. [16]
Отпадането на тези разходи ще резултира в поевтиняване на експортните опе-
рации на българските фирми на пазара на ЕС, повишаване на тяхната конкурен-
тоспособност, а следователно и насърчаване на националния износ в страните –
участнички в еврозоната.
Трудно е да се прецени доколко представените тук потенциални възможности
ще доведат до реално нарастване на износа от България за ЕС. Някои автори
смятат, че като цяло възможностите за страните от Централна и Източна

Page 12
Велко Маринов
18
Европа, присъединяващи се към ЕС, са сравнително ограничени, тъй като още при
асоциацията им към ЕС техният стоков износ е бил във висока степен либерали-
зиран. [17] Износът на промишлени стоки от България за страните – членки на
ЕС, от началото на 1998 г. се осъществява изцяло без мита и количествени огра-
ничения. В резултат на множеството допълнителни протоколи към ЕСА изно-
сът на селскостопански продукти от България за ЕС също е във висока степен
либерализиран. Според проучване на Австрийския институт за икономически из-
следвания активизирането на търговските връзки на трите централноевропейс-
ки страни – Унгария, Чехия и Полша, вследствие на присъединяването им към ЕС
ще доведе до реално нарастване на БВП за 10-годишен период в Унгария с 4.5 %, а
в Полша и Чехия (чиито търговски връзки с ЕС са по-малко интензивни) нараст-
ването на БВП ще възлиза на 2-2.25 %. [18] Доколкото между интензивността на
търговските връзки с ЕС и увеличаването на БВП е налице ясно изразена корела-
ционна зависимост, може да се предполага, че реалното нарастване на БВП у нас
под въздействието на този фактор за 10-годишен период няма да превишава него-
вата стойност в Полша и Чехия.
С присъединяването на България към ЕС нашата страна се превръща във вън-
шна митническа граница на ЕС. В чисто практически план това означава, че бъл-
гарската митническа администрация ще трябва да работи изцяло в съответст-
вие с правилата на ЕС. На тази основа се разкриват възможности за предотвра-
тяване (или поне съществено ограничаване) на огромния контрабанден внос в
страната. [19] По контрабандни канали у нас постъпват значителни количества
текстил, облекло, обувки, алкохол, цигари, плодове, зеленчуци, птиче месо, яйца,
петролни продукти, лекарства, битови електроуреди, битова електроника, аудиови-
зуални продукти и т.н. Контрабандният внос поражда изключително неблагопри-
ятни последици: а) огромни загуби за държавния бюджет от несъбрани мита, да-
нък върху добавената стойност и акцизи; б) истински дъмпинг на нискокачестве-
ни стоки (много често “ментета”, продавани под чужда търговска марка), неряд-
ко вредни за човешкото здраве, което съсипва националното производство на по-
добни изделия. Според някои експертни оценки само 10-15 % от продуктите на
леката промишленост, пласирани на българския пазар, се падат на отечествено-
то производство, останалите 85-90 % се формират от контрабанден внос на
турски, китайски и т.н. стоки; в) реално се затруднява изграждането на един ци-
вилизован национален пазар у нас, който съвсем скоро ще трябва да функционира
по правилата на ЕВП на ЕС. Активно се практикуват и различни форми на мит-
нически измами (представяне на фактури с невярно съдържание, фалшифициране
на сертификати за произход на стоките, отчитане на фиктивен износ с послед-
ваща реализация на продуктите на вътрешния пазар без заплащане на данъци и
акцизи и т.н.). Рязкото подобряване на работата на митническата администра-
ция в условията на членството в ЕС може да има следователно съществен (и
многостранен!) позитивен ефект за страната ни.
Присъединяването на България към ЕС на практика означава преди всичко ин-
тегрирането на българския пазар в структурата на ЕВП на Съюза. Основен ре-
зултат от това ще бъде засилването на конкурентния натиск върху българския
пазар вследствие нарастването на вноса от фирми, базирани в страните – членки
на ЕС. Изострянето на конкурентния натиск върху нашия вътрешен пазар ще по-
роди сериозни последици:

Page 13
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
19
♦ ще бъдат елиминирани монополните пазарни структури, наложили се до
присъединяването;
♦ ще се обогатят възможностите за потребителски избор, купувачите ще
могат да избират измежду широк кръг диференцирани продукти с различно
качество и потребителски характеристики;
♦ конкурентната борба ще промени своята форма – на мястото на традици-
онната ценова конкуренция все повече ще се налага неценовата конкуренция,
основана на новостта, уникалността, качеството на изделията, условията
на доставка, екологичността на продуктите, тяхната безопасност, леко-
тата на поддържането им и т.н.;
♦ в интерес на своето оцеляване в новите условия българските фирми обек-
тивно ще бъдат принудени да усъвършенстват организационно-управлен-
ската си структура, да рационализират производствените си програми, да
търсят нови технически и технологични решения и т.н. Стремежът на
фирмите за ускорена адаптация към условията на ЕВП по необходимост ще
резултира в повишаване на производителността на труда и ефективност-
та на цялостната им стопанска дейност. Според цитираното проучване на
Австрийския институт за икономически изследвания присъединяването на
трите централноевропейски страни (Унгария, Чехия и Полша) към ЕС ще
доведе до нарастване на производителността в тях в средносрочна перс-
пектива с около 3 % и увеличаване на БВП в неизменни цени за периода 2005-
2010 г. с 1 %. [20] Може да се очаква, че нарастването на производителността
и БВП в България в средносрочен план след присъединяването на страната
към ЕС ще бъде сходно с това в Централноевропейските държави;
♦ може с основание да се предполага, че ще настъпят определени изменения
във фирмената структура на българския пазар. Фирмите, които няма да
могат да се адаптират към променените условия на конкуренцията, ще бъ-
дат принудени да се оттеглят от пазара (т.е. ще фалират, ще бъдат погъл-
нати от други компании или ще бъдат принудени да се слеят с тях и т.н.).
Фирмената консолидация ще доведе също до по-силно изразен профил на
българските компании. Много от тях ще бъдат обективно принудени да по-
вишат равнището на своята специализация и да се включат в производст-
вените мрежи на по-големите и по-мощни (във финансов, технологичен,
маркетингов и т.н. план) български и чуждестранни компании.
Подготовката на България за членство в ЕС, а след това и самото присъеди-
няване към ЕС, несъмнено ще окажат съществено позитивно влияние върху бизнес
средата в страната. Макроикономическата политика, съобразена с изискванията
за участие в ИВС, ще се характеризира с по-голяма прозрачност и предвидимост.
Политиката в отделните конкретни области по необходимост ще бъде приведе-
на в съответствие с достиженията на правото на ЕС (в т.ч. нормативна уредба
и институционална структура). Въвеждането на правилата за свободно движение
на капитали и свободно предоставяне на услуги ще разшири достъпа на българс-
ките стопански агенти до външно финансиране. Интеграцията на българския фи-
нансов пазар във финансовия пазар на ЕС в условията на ЕВП и присъединяването
към ИВС по-нататък ще нормализира кредитния пазар у нас и ще доведе до съот-
ветно понижаване на лихвените проценти по отпусканите заеми. Може да се
предполага, че в процеса на подготовката за членство и присъединяването на

Page 14
Велко Маринов
20
България към ЕС бизнес средата у нас ще се подобрява, като еволюира в посока
към добрата европейска практика. На тази основа ще се насърчават предприема-
чеството, по-активното навлизане на сериозни чуждестранни инвеститори, по-
вишаването на конкурентоспособността на фирмено и макроикономическо рав-
нище, устойчивия икономически растеж и т.н.
При проведените конкретни проучвания българските предприемачи най-често
изразяват неудовлетворението си от такива елементи на бизнес средата у нас,
като нелоялната конкуренция, затруднения достъп до финансиране, често проме-
нящата се нормативна уредба, силно бюрократизираната публична администра-
ция, многобройните лицензионни, разрешителни и др. режими, тромавата съдебна
система, неизрядността на бизнес партньорите (доставчици, клиенти и др.), ос-
тарялото трудово законодателство и т.н. [21] Особено остро недоволство пре-
дизвикват силно усложнените и бюрократизирани административни процедури
при стартирането на нов бизнес. Учредяването на нова фирма у нас изисква мно-
гократно повече време и финансови разходи в сравнение с развитите европейски
страни и дори в сравнение с държавите в преход. [22] По показателя администра-
тивна тежест при започването на бизнес България заема последно място сред
всичките 95 страни, включени в годишния доклад за глобалната конкурентоспо-
собност на Световния икономически форум за 2003 г. Несъмнено голямата адми-
нистративна тежест съществено влошава бизнес средата у нас и понижава меж-
дународната конкурентоспособност на българските фирми. Според същия доклад
по фирмена конкурентоспособност България отстъпва на всички страни от Цен-
трална и Източна Европа – кандидатки за членство в Евросъюза. [23] Без съмне-
ние присъединяването на България към ЕС е ключов фактор за “облагородяване-
то” на бизнес средата у нас и сближаването є по равнище на цивилизованост с та-
зи в развитите европейски икономики.
В условията на членството в ЕС българският бизнес ще има възможност да се
ползва от предимствата, които предоставя политиката на ЕС по отношение на
малките и средните предприятия (МСП).
Основният фокус на политиката на ЕС спрямо МСП е дефиниран съвсем кате-
горично в член 157 на ДЕО: “поощряване на благоприятна за инициативността и
за развитието на предприятията в рамките на Общността среда, и в частност
на малките и средни предприятия”. При това политиката на ЕС отчита няколко
основни обстоятелства:
♦ секторът на МСП е основен двигател на растежа и източник на нови ра-
ботни места в съвременната икономика;
♦ секторът на МСП определя фирмената структура на европейския бизнес.
Предприятията от този сектор съставляват 99.8 % от всички фирми в
ЕС-15, на тях се падат около 2/3 от заетите;
♦ МСП са силно чувствителни към промените в бизнес средата – те страдат
най-силно от прекалената бюрокрация и първи процъфтяват при инициати-
вите за намаляването є.
Основен рамков инструмент, в който намира израз политиката на ЕС към
МСП, са целевите програми. Такива програми са приемани последователно през
1983, 1987, 1994, 1997 и 2000 г. Ключово значение в момента имат 2 основни доку-
мента на ЕС – Европейската харта за малките предприятия (приета от Съвета

Page 15
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
21
на министрите през юни 2000 г.) и Многогодишната програма на ЕС за малки и
средни предприятия (2001-2005 г.).
Европейската харта за малки и средни предприятия е насочена към създаване
на най-добра среда за тяхното развитие чрез система от мерки в няколко основни
сфери – образование и обучение за предприемачество; по-евтино и по-бързо създа-
ване на предприятията; по-добро законодателство и регулиране; подобряване на
достъпа до Интернет; по-голяма полза от общия пазар; данъчно облагане и фи-
нансови въпроси; укрепване на технологичния капацитет на малките предприя-
тия; съдействие на МСП за прилагане на най-добрите практики и въвеждане на
нови бизнес модели.
Многогодишната програма на ЕС за малки и средни предприятия (2001-2005 г.)
има за цел опростяване и подобряване на административната и нормативната
рамка за бизнеса; подобряване на финансовите условия за МСП; осигуряване на по-
добър достъп на МСП до услугите, програмите и мрежите на ЕС и подобряване на
координацията им. За постигане на заложените в програмата цели се използва
широк кръг финансови инструменти (за улесняване на стартиращия бизнес; въ-
веждане на специални гаранционни схеми за МСП; за подпомагане на зараждащия
се бизнес).
За целенасоченото подпомагане на МСП активно се използват ресурсите на
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд. В
програмата за икономическа реформа от Лисабон (2000 г.) е отделено специално
внимание на МСП и категорично се подчертава, че разходите за стартиране на
бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде
комфортна среда за развитието на МСП.
Според данните, привеждани от Агенцията за малки и средни предприятия,
фирмите от тази група съставляват 99.1 % от всички предприятия в България,
като 90.8 % от всички бизнес единици се отнасят към категорията на микроп-
редприятията. На МСП се пада 34.2 % от брутната добавена стойност, създаде-
на в националната икономика, 25.2 % от износа и 38.4 % от стоковия внос в стра-
ната (всички данни са за 2002 г.). [24]
Функционирането на МСП у нас е белязано от редица проблеми: усложнени,
бюрократизирани и оскъпени процедури при стартиране на нов бизнес; силно зат-
руднен достъп до финансиране; иновационен дефицит; ниска производителност;
недостиг на мениджърски кадри; отсъствие на стратегическо фирмено мислене;
нелоялна конкуренция и т.н. Обяснима е при тези условия слабостта на сектора
на МСП у нас, силно изразената му нестабилност.
Присъединяването на България към ЕС ще разкрие възможности секторът на
МСП да се възползва от предимствата, които осигурява политиката на съюза в
тази област. Националната политика също ще бъде съобразена с достиженията на
правото на ЕС спрямо МСП и практиката на страните членки. На тази основа може
да се очаква подобряване на бизнес средата за МСП, повишаване на тяхната стабил-
ност, увеличаване на приноса им в националното икономическо развитие и т.н.
Както в предприсъединителния период, така и в още по-голяма степен след
присъединяването на Р България към ЕС, нараства ролята на външното финанси-
ране на националната икономика. Започването на преговорите за присъединяване
на България към ЕС беше положителен сигнал за световната финансова общност,

Page 16
Велко Маринов
22
което, съчетано с макроикономическата и политическата стабилност, доведе до
преодоляване на финансовата изолация на страната.
Нарастването на външното финансиране е от особена важност за нашата
страна, тъй като увеличава инвестиционните ресурси на страната и позволява да
се преодолее ограничителното въздействие на относително малките вътрешни
спестявания. По наши изчисления около 40 % от брутното капиталообразуване в
България през 2003 г. се финансира с приток на външни ресурси. Благодарение на
значителния финансов приток нараства нормата на инвестициите и се повишава
икономическият растеж. Според експертни оценки увеличаването на инвестици-
ите в реалния сектор с един процентен пункт обуславя допълнителен годишен
прираст от 0.2-0.3 процентни пункта през преходния период. В дългосрочен план
това означава увеличаване на брутния продукт на човек от населението с 1.3-1.5
процента. [25] За да се постигне устойчив икономически растеж от порядъка на
7-8 %, при който страната ни в обозримо бъдеще би могла да разчита на осезаемо
съкращаване на своето икономическо и социално изоставане спрямо средното за
ЕС равнище, ще бъде необходимо много по-голямо финансиране с външни ресурси.
Ключово място сред външните финансови източници заема притокът на преки
чуждестранни инвестиции (ПЧИ). В условията на макроикономическата и поли-
тическата стабилизация притокът на ПЧИ в страната нараства от 620 млн. дол.
за 1998 г. на 813 млн. дол. за 2001 г. и 1420 млн. дол. за 2003 г. [26] Според прогноз-
ните очаквания през 2004 г. в страната ще постъпят повече от 2 млрд. дол. ПЧИ.
Степента на проникване на ПЧИ в националната икономика е вече твърде голя-
ма: средногодишният приток на ПЧИ за периода 1997-2003 г. възлиза на 6 % от
БВП, а през 2004 г. се очаква да достигне 7.5 %. Съотношението между притока
на ПЧИ в България и брутното капиталообразуване възлиза на 36.5 % през 2003 г.,
което многократно превишава стойността на същия показател за СЦИЕ – 9.5 %.
Съотношението между акумулираните в България ПЧИ и БВП на страната за
2003 г. съставлява 29.1 % (за СЦИЕ – 23.7 %). [27]
При интерпретацията на ПЧИ непременно трябва да се държи сметка за тях-
ното многостранно позитивно въздействие върху икономическия живот на прие-
мащите страни: те увеличават инвестиционния фонд, пренасят относително
модерни технологии и организационно-управленски практики, облекчават и уско-
ряват процесите на структурно преустройство, осигуряват нарастване на про-
изводителността на труда и повишаване на конкурентоспособността на прие-
мащите икономики, стимулират икономическия растеж, а следователно – и на-
растването на икономическото благосъстояние, улесняват интеграцията на
страната в международните пазари и т.н. Доколко ще се реализират на практика
тези позитивни ефекти, зависи от структурата на ПЧИ и качеството на инвес-
титорите. За съжаление, в тези 2 направления нашата страна не може да отчете
особено положителни резултати: делът на акумулираните ПЧИ в сектора на
преработващата промишленост у нас (2003 г. – 30.6 %) е значително по-нисък от
средния показател за страните от ЦИЕ (40 %). [28] Докато държавите от ЦЕ
(Унгария, Чехия и Полша) успяха да привлекат значителен брой първокласни ин-
веститори от страните – членки на ЕС, опериращи в съвременните технологич-
но интензивни отрасли на обработващата промишленост, [29] в нашата страна
инвеститорите от този тип са по-скоро изключение. [30]

Page 17
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
23
За ускореното привличане на ПЧИ в нашата страна в навечерието на присъе-
диняването ни към ЕС и в първите години след това несъмнено влияние оказват
такива фактори, като макроикономическата и политическата стабилност, на-
расналото доверие от страна на инвеститорите (т.е. пониженият инвестицио-
нен риск), сравнително високите темпове на икономически растеж, значителни-
те резерви от добре обучена и квалифицирана (и същевременно изключително ев-
тина в международен план) работна сила, изключително благоприятното гео-
графско разположение на страната (т.е. близостта до големите пазари на ЕС,
Русия и другите страни от ОНД, Близкия и Средния изток, Северна Африка), бла-
гоприятният външноикономически режим, все още незавършилият приватизацио-
нен процес, осигурените стимули за инвеститорите [31] и т.н.
В условията на маркроикономическата стабилност и постепенното преодоля-
ване на финансовата изолация българските стопански агенти (банки и фирми) все
по-активно ползват външни заеми. С присъединяването на страната към вът-
решния пазар на ЕС и към ИВС тази тенденция ще бъде по-нататък укрепена и ще
се превърне в нормална, ежедневна практика. С органичното интегриране на на-
шата страна във финансовия пазар на ЕС условията на кредитиране в страната
по-нататък ще се нормализират, а пазарните лихвени проценти по необходимост
ще се приближават до тяхното равнище в еврозоната.
С присъединяването на страната към ЕС българският капиталов пазар посте-
пенно ще се интегрира в структурата на европейския капиталов пазар. Това ще
даде възможност на българските стопански агенти да пласират акции и облига-
ции на капиталовия пазар на ЕС и на тази основа допълнително да привличат
външни капиталови ресурси.
При очертаващото се дългосрочно нарастване на притока на ПЧИ в България
обосновано е да се очаква и увеличаване на вътрешнофирменото кредитиране: по-
деленията на чуждестранните фирми у нас ще могат да разчитат на нарастващо
кредитиране от компаниите-майки както за финансиране на дългосрочни инвес-
тиционни проекти, така и за покриване на нуждите от оборотни средства.
В периода 2004-2006 г. България може да разчита на значително предприсъеди-
нително финансово съдействие от бюджета на ЕС (таблица 3).
Таблица 3
Предприсъединително финансово съдействие за Р България
от бюджета на ЕС (млн. евро)
Програма
2004 г.
2005 г.
2006 г.
Общо
ФАР
157
174
193
524
ИСПА
135
146
158
439
САПАРД
53
54
111
218
Общо
345
374
462
1181
Средствата от предприсъединителните финансови инструменти, които ЕС
държи на разположение на България за периода 2004-2006 г., възлизат на почти
1.2 млрд. евро, като най-значителен е ресурсът по програмата ФАР (над 500 млн.
евро). Пълното и ефективно усвояване на тези ресурси се саботира обаче от ре-
дица типично вътрешни слабости: незадоволително качество на представяните

Page 18
Велко Маринов
24
проекти, непрофесионално управление на същите, трудности при осигуряването
на съфинансиране, недостатъчен административен и управленски капацитет на
оторизираните държавни институции (министерства, изпълнителни агенции),
незадоволителна координация в тяхната работа и т.н. Според актуални съобще-
ния средствата по програмата ИСПА се усвояват в размер само на 10-15 %. Тези
вече хронични слабости аргументират заключението на ЕК за необходимостта
“да се извлекат поуки от прилагането на предприсъединителните инструменти”.
[32]
Многократно по-голямо е финансовото съдействие от бюджета на ЕС през
първите 3 години след присъединяването на България към ЕС (таблица 4).
Таблица 4
Финансово съдействие за Р България от бюджета на ЕС през 2007-2009 г. (млн. евро)
Направление на финансирането
Сума
Относителен дял ( %)
Селско стопанство
1553.2
33.6
преки плащания
431.8
9.4
развитие на селските райони
733.3
15.9
разходи за пазарни действия
388.1
8.4
Структурни действия
2299.9
49.8
Вътрешни политики
768.3
16.6
укрепване на външните граници
130
2.8
Общо
4621.3
100.0
Вноски на България в бюджета на ЕС
1000
-
Нетният размер на финансирането от бюджета на Съюза, на което България
може да разчита през периода 2007-2009 г., възлиза на около 5 % от прогнозирания
БВП на страната. Това наистина е един значителен ресурс, чието пълно и най-
рационално усвояване е огромно предизвикателство за страната. На този фон
заслужава да се положат максимални усилия за изграждането на необходимия инс-
титуционален и управленски капацитет (както на национално, така и на регио-
нално и местно равнище). Както твърдят полски икономисти, ефективното ус-
вояване на финансирането от ЕС изисква ясно формулиране на приоритетите за
развитието на националната икономика в условията на членството в ЕС. [33]
След присъединяването на България към ЕС страната ще може да разчита на
относително благоприятно кредитиране от Европейската инвестиционна банка
(ЕИБ). Кредити от тази институция могат да бъдат ползвани за нуждите на
регионалното развитие, разширяването и модернизацията на транспортната и
телекомуникационната инфраструктура, защитата на околната среда, струк-
турните подобрения на градските райони, осигуряването на енергоснабдяването,
подпомагането на малките и средните предприятия и т.н. [34]
Не бива да се пренебрегва още един значителен източник на външни финансови
ресурси – паричните трансфери на българските икономически емигранти в полза
на техни близки в страната. Официално регистрираните преводи от този род
(които обхващат само част от действителния паричен трансфер) надхвърлят
1.1 млрд. лева за 2003 г. [35] Според някои експертни оценки брутният размер на

Page 19
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
25
този тип трансфери през 2004 г. ще надхвърли 1.8 млрд. евро. [36] Паричните
трансфери на българските икономически емигранти са съпоставими по размер с
годишния приток на ПЧИ, което ги прави важен фактор на икономическия рас-
теж у нас. С присъединяването на страната към ЕС и разширяването на достъпа
на български граждани до трудовия пазар на Съюза следва да се очаква по-
нататъшно нарастване на трансфера на доход към България. Икономическият
анализ не бива да пренебрегва още един съществен аспект на този трансфер – по-
ради ярко изразеното активно салдо на страната по тази позиция, той намалява
дефицита на България по текущия платежен баланс.
3. РИСКОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Присъединяването на България към ЕС, за съжаление, разкрива не само шансо-
ве за националната икономика, но и значителни рискове. Докато шансовете про-
дължително време генерираха еуфория и “еврооптимизъм”, то рисковете остава-
ха недооценени. Едва след като преговорите за присъединяването, водени между
нашата страна и ЕС, се приближиха към своя край, в публичното пространство
започна да се поставя въпросът за рисковете на членството. Твърде късното
поставяне на този изключително важен въпрос е показателно не само за неоправ-
даното му подценяване, за нежеланието процесът на присъединяването да бъде
видян и оценяван в цялата му сложност и противоречивост, но също и за пропус-
натото време, което, при друг подход, би могло в значителна степен да смекчи
рисковете.
Най-общо, според нас, рисковете по присъединяването на България към ЕС
произтичат от различието в характера на интегриращите се икономики. Инте-
грационният комплекс на ЕС (в състав от 15 страни) и българската икономика
показват твърде ниска степен на сходство по структура (секторна, отраслова,
вътрешноотраслова), технологично равнище, конкурентоспособност на бизнес
единиците. Тези качествени различия неизбежно резултират в силно изразеното
несъответствие на основни мароикономически индикатори: БВП на глава от на-
селението, производителност на труда, доходи. По оценка на ЕК, БВП на глава
от населението у нас за 2002 г. възлиза на 25 % от неговия размер в ЕС-15 (по па-
ритет на покупателната способност), а производителността на труда състав-
лява 30 % от тази в ЕС. [37] Средната номинална работна заплата е 17.4 пъти по-
ниска от работната заплата в ЕС. [38]
Присъединяването на такива страни, като Румъния и България към ЕС е ти-
пична илюстрация на явлението, определяно в икономическата теория като не-
хомогенна интеграция. Отдавна е теоретично обоснован и практически потвър-
ден тезисът, че потенциалът за успешно развитие на интеграционния процес е
толкова по-голям, колкото по-високо и по-близко е равнището на икономическо-
то развитие на страните-партньори. Нехомогенната (хетерогенната) интегра-
ция, в която най-често си партнират високоразвити и развиващи се страни, е
свързана с определени трудности, обусловени от структурната и технологична-
та несъвместимост на националните икономики, различната зрелост на пазар-
ните отношения в страните-партньори, разнородността на институционалните
структури и т.н. [39] Поради това при интеграцията между страните с различно

Page 20
Велко Маринов
26
равнище на икономическо, технологично и социално развитие по необходимост се
налагат някои преходни форми (напр. споразумения за асоцииране). [40]
В навечерието на присъединяването на нашата страна към ЕС ясно се устано-
вява съществената дивергенция в структурата на българската икономика и ико-
номиката на ЕС-15. Това структурно несъответствие при България е много по-
силно изразено, отколкото в централноевропейските страни. [41] С действието
на този обективен фактор следва да се обясни и относително по-ниската степен
на търговска интеграция между България и ЕС в сравнение със средния показател
за страните от Централна и Източна Eвропа.[42]
В един по-конкретен план основните рискове за българската икономика в усло-
вията на членството в ЕС произтичат от високите изисквания на ЕВП, за което
преобладаващата част от българските фирми се оказват неподготвени, тъй ка-
то доскоро за тях ЕВП беше външна даденост, която в никаква степен не зася-
гаше интересите и дейността им на националния пазар. След 1 януари 2007 г. това
вече няма да бъде така: нашият национален пазар ще бъде интегрална част от
ЕВП и ще функционира изцяло в съответствие с релевантните за него правила и
норми. [43] ЕВП следователно ще формира изцяло средата, в която оперират всички
български стопански агенти.
Несъмнено основен проблем за българските фирми в условията на членството
в ЕС ще бъде удовлетворяването на високите стандартизационни изисквания на
ЕС. За мащабността на този проблем показателни са следните данни: според
Центъра за европейски политики, за покриването на европейските стандарти
страните – кандидатки за членство, трябва да изразходват годишно между 5 и 15 %
от техния БВП. Тези оценки не бива да изненадват, ако се отчита обстоятелст-
вото, че фирмите на 15-те страни – членки на ЕС, изразходват ежегодно 3-4 % от
БВП на Съюза, за да привеждат своята дейност в съответствие с европейското
законодателство. [44] Особено съществени проблеми ще създаде за нашия бизнес
въвеждането на строгите екологични стандарти на ЕС. Според редица експертни
оценки (в т.ч. и на Световната банка), удовлетворяването на тези стандарти ще
струва на нашата страна 9-10 млрд. евро. Чуват се обаче вече гласове, според ко-
ито финансовите разходи ще надхвърлят 10 млрд. евро. За да покрият екологич-
ните стандарти на ЕС, българските фирми ще трябва да обновят производстве-
ното оборудване, да изградят пречиствателни съоръжения, да въведат нови тех-
нологии, да монтират допълнителна контролно-измервателна апаратура. Разхо-
дите, които фирмите трябва да направят, за да приведат своята дейност в съ-
ответствие със силно завишените екологични изисквания, несъмнено ще оскъпят
тяхната продукция, без да генерират допълнителен доход за тях. Въвеждането на
екологичните стандарти ще изисква значителни усилия от миннодобивната, ме-
талургичната, химическата, нефтохимическата промишленост, енергетиката,
транспорта, строителството, целулозно-хартиената, циментовата промишле-
ност и други браншове. Особено големи ще бъдат трудностите за фирмите, кои-
то използват оборудване и технологии от 70-те и 80-те години на миналия век. В
средата на 2004 г. вече ясно се осъзна, че значителна част от българските фирми
няма да бъдат в състояние да покрият екологичните изисквания на ЕВП (главно
поради отсъствието на собствен финансов ресурс и тежките условия за външно
финансиране, напр. чрез банкови кредити). Логично е поради тази причина да се
очаква след 2007 г. затваряне на голям брой предприятия.

Page 21
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
27
Като истински “бермудски триъгълник” за българския бизнес се оценява необ-
ходимостта от стриктно спазване на трудовото законодателство на ЕС с него-
вите високи изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Макар че го-
ляма част от европейските директиви в тази област е въведена в българското
законодателство, тяхното практическо изпълнение от бизнеса е по-скоро добро
пожелание. Оторизираната държавна надзорна институция – Главната инспекция
по труда, не разполага с капацитет и правомощия, за да изпълнява ефективно
контролните си функции. Не подлежи на съмнение, че прилагането на високите
стандарти на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд се основава на
2 предпоставки – повишаване на културата на българския работодател, нейното
“европеизиране” и, на второ място, значителни допълнителни разходи, които до-
сега, по правило, се “икономисваха”. За да покрие българският бизнес изискванията
на ЕС относно здравословните и безопасни условия на труд, според Българската
стопанска камара (БСК) трябва да бъдат направени допълнителни инвестиции
от порядъка на 5-10 млрд. лева. [45] Не е трудно да се предвиди, че удовлетворява-
нето на тези изисквания няма да бъде по възможностите на много предприятия,
което ще ги доведе до фалит.
Пред значителни изпитания ще бъдат изправени фирмите, опериращи в храни-
телната промишленост. Строгите санитарно-хигиенни и ветеринарни стандар-
ти на ЕС, както и изискванията за качество на продукцията се удовлетворяват
от много малък брой наши предприятия. [46] Присъединяването към ЕС и в този
отрасъл неизбежно ще резултира в принудителното “оттегляне” от пазара на
голям брой дребни предприятия, работещи при примитивни условия и най-често
произвеждащи нискокачествени продукти.
Може да се предполага, че българските предприятия ще срещнат определени
затруднения и при покриването на техническите стандарти на ЕС, независимо
от начина на тяхното установяване (в съответствие със “стария”, “новия” или
“глобалния” подход). Дори когато в съответствие с “новия” подход са установени
минимални технически изисквания (за безопасност на продуктите, защита на
здравето на хората, животните и растенията и опазване на околната среда) за
големи групи изделия (машини, строителни материали, играчки и т.н.), тези изис-
квания в съответствие с член 95 на ДЕО са, по правило, твърде високи. Покрива-
нето на техническите стандарти ще бъде проблем за големия брой дребни пред-
приятия, които произвеждат стоки при полузанаятчийски условия и не разпола-
гат с изградена система за контрол върху качеството.
Според оценките на някои неправителствени организации (Българския съвет
за доброволна сертификация, Националната предприемаческа и занаятчийска ка-
мара), огромен проблем за българските фирми представлява тяхната сертифика-
ция. Получаването на такъв сертификат е атестат за съответната фирма, че
нейната продукция съответства на европейските стандарти. Към средата на
2004 г. само 1 % от фирмите, подлежащи на сертификация, са преминали през та-
зи процедура. В някои отрасли (напр. дърводобив и дървопреработване) няма дори
една сертифицирана фирма. По брой на сертифицираните фирми България е на
последно място сред държавите от петото (“източното”) разширяване на ЕС.
Силното изоставане на българския бизнес със сертификационните процедури се
обяснява с действието на 2 основни фактора: а) относително големите разходи,
които трябва да направи съответната фирма. Изграждането на съвременна сис-

Page 22
Велко Маринов
28
тема за управление на качеството и получаването на евросертификат струва на
една малка фирма (с брой на заетите до 20 души) финансови разходи от порядъка
на 17-18 хил. евро, което тя много често не може да си позволи; б) сертифицира-
щите организации в България са само 20 и разполагат с твърде ограничен капаци-
тет. [47]
Отчитайки реалната неподготвеност на българския бизнес за работа в съот-
ветствие със стандартите на ЕС, както и засиленият конкурентен натиск на
чуждестранни фирми на нашия пазар, експертите оценяват като напълно вероя-
тен фалита на 1/3-1/2 от българските предприятия след присъединяването ни към
ЕС. Тези предположения не бива да шокират: при присъединяването на Австрия
към ЕС (1995 г.) между 25 и 40 % от фирмите не са издържали на конкурентния
натиск на ЕВП. [48] Несъмнено вълната от фалити ще има твърде висока соци-
ална цена – “на улицата” ще се окажат в кратък срок стотици хиляди безработни,
което ще постави на изпитание както трудовия пазар, така и системата за со-
циално осигуряване.
Включването на България в структурата на ЕВП на ЕС и рязкото активизи-
ране на конкурентната борба на нашия пазар несъмнено ще изложат национална-
та икономика на още един риск – по-нататъшно нарастване (в абсолютно и от-
носително изражение) на дефицита на търговския ни баланс спрямо страните –
членки на Съюза. [49] В краткосрочен период от 2-3 години националният износ не
може да регистрира особено голям растеж, докато вносът от страните-
партньори при всички случаи ще отбележи чувствително нарастване за сметка
на импортозаместващото национално производство. В конкретния случай на
Р България този очакван ефект ще бъде допълнително стимулиран от очертава-
щото се значително повишаване на вътрешните цени и устойчивата дългосрочна
тенденция към реално поскъпване на лева спрямо еврото.
Навремето бившият председател на Комисията на ЕО Жак Делор обяви из-
граждането на ЕВП на Общността за “истинска тиха революция”, в резултат на
която “ще бъдат установени нови правила на социално-икономическата игра...” [50]
За съжаление, тази “игра” ще има определено неблагоприятни краткосрочни соци-
ални последици за нашата страна. Реалистично е да се очаква в първите 2-3 годи-
ни след присъединяването значително нарастване на размера на безработицата в
страната. Освен предвижданата вълна от фалити и увеличаването на вноса от
страните-партньори ръстът на безработицата ще се подхранва от още някои
фактори. Засиленият конкурентен натиск ще наложи рационализиране на фирме-
ната структура на редица браншове чрез поглъщането на голям брой дребни и
средни фирми от по-големи бизнес единици. Организацията на производството в
тези уедрени структури по необходимост ще бъде свързана с освобождаване на
работна сила. Според някои оценки, в резултат на подобна консолидация само в
сектора на селското стопанство у нас ще бъдат освободени около 500 хил. души. [51]
За да оцелеят в ожесточената конкурентна борба и да се възползват най-пълно
от възможностите, които предоставя ЕВП на ЕС, жизнеспособните български
фирми ще бъдат обективно принудени да модернизират организационно-
управленската си структура, да внедряват нови технологии, да рационализират
производствените си програми. Този напълно оправдан курс на фирмено равнище
ще стимулира повишаването на производителността на труда, но ще се отрази

Page 23
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
29
отрицателно върху трудовия пазар, където търсенето на работна сила първона-
чално рязко ще се съкрати. [52]
Очакваното увеличаване на безработицата след присъединяването на Бълга-
рия към ЕС поставя сериозни изисквания пред политиката по заетостта: трябва
спешно да се разработят и ефективно да се използват надеждни инструменти за
(поне) частично неутрализиране на ръста на безработицата и свеждането є до
социално поносими размери. Такива инструменти биха могли да бъдат: финансо-
вата и експертната подкрепа за малките и средните предприятия; по-значи-
телното съдействие за развитието на изоставащите региони; обучението и пре-
подготовката на персонала; повишаването на гъвкавостта на трудовия пазар;
много по-активното привличане на чуждестранни инвеститори и т.н. [53]
Като напълно реален следва да бъде оценен рискът от изостряне на регионал-
ните диспропорции в условията на членството на страната в ЕС. Както е извес-
тно, неокласическата икономическа теория утвърждаваше, че отварянето на
пазарите, осигуряването на свободното движение на стоки, услуги и производст-
вени фактори са напълно достатъчно условие за сближаването на равнищата на
икономическо развитие по страни и региони. Считаше се, по-конкретно, че сво-
бодната международна миграция на капитал в зависимост от различията в него-
вата доходност в отделните страни и региони по необходимост ще доведе до из-
равняване на капиталовъоръжеността на труда, а на тази основа – до изравнява-
не на показателите за производителност на труда и брутния продукт на глава
от населението. Тази наивна вяра във възможностите на “свободните пазарни
сили” беше опровергана както от практиката на съвременната икономическа
глобализация, така и от опита на регионалната икономическа интеграция. При-
държайки се по-скоро към един рационален, а не абстрактно-теоретичен (и в го-
ляма степен схоластичен) подход, някои от изтъкнатите теоретици на регио-
налната икономическа интеграция (Д. Пиндър, Г. Мюрдал, П. Уайлз и др.) настой-
чиво предупреждаваха, че изграждането на един голям хомогенен общностен пазар
в действителност ще доведе не до преодоляване, а до по-нататъшно изостряне
на регионалните дисбаланси. Възможностите за разгръщане на икономическата
активност, които разкрива един такъв пазар, ще облагодетелстват преди всичко
относително високоразвитите региони, които обективно разполагат с редица
предимства (добре развита транспортна и съобщителна инфраструктура, кон-
центрация на висококачествени трудови ресурси, в т.ч. инженерно-технически
кадри, развита социална инфраструктура, близост до доставчици и пласментни
пазари и т.н.). Обратно, относително слаборазвитите, периферните региони ще
се окажат неподготвени за изострената конкурентна борба на интегрирания па-
зар, което ще ги обрече на дългосрочна стагнация и дори упадък. Този тип региони
са застрашени от хронично обезкървяване поради “бягството” на капитала и най-
добрите кадри към проспериращите региони.
Политиката на ЕС и държавите членки по проблемите на регионалното раз-
витие се придържа към посочения прагматичен подход. Целенасочената нацио-
нално-държавна политика, както и политиката на ЕС, имат за цел създаване на
условия за ускорено развитие на изостаналите региони. Всяка по-значителна
стъпка при изграждането на пазара на ЕС е била придружавана от реформа на ре-
гионалната структурна политика, в т.ч. преди всичко от увеличаване на нейните

Page 24
Велко Маринов
30
ресурсни възможности. Днес политиката на икономическо и социално сближаване
заема ключово място сред набора от политики на ЕС.
Предвижданото засилване на регионалните дисбаланси у нас в резултат на ин-
теграцията в ЕС [54] поставя сложни проблеми пред централните, регионалните
и местните власти. Ангажиментът на ЕС за финансово подпомагане на регионал-
ното развитие у нас през периода 2004-2009 г. е значителен, но изграждането на
необходимия административен и управленски капацитет е твърде мудно. Не бива
да се пренебрегва и фактът, че политиката на икономическо и социално сближа-
ване е област на “поделена компетентност” между ЕС и страните членки. Необ-
ходимо е следователно разработването на собствена национална политика на ре-
гионално развитие, която да се съгласува с политиката на ЕС.
Присъединяването на Р България към ЕС неизбежно ще доведе до повишаване
на темпа на инфлацията в страната поради закономерното сближаване на рав-
нището на цените на стоките и услугите у нас с равнището им на ЕВП. Това
сближаване е резултат от интеграцията на страната в структурата на ЕВП,
чиито териториални сектори на практика функционират като елементи от една
система на скачени съдове. По данни на Евростат, през 2002 г. средното ценово
равнище в 10-те страни, присъединили се към ЕС на 1 май 2004 г., съставлява 52 %
от осредненото равнище на цените в ЕС-15. За България това съотношение въз-
лиза на 33 % . Органичното интегриране в системата на ЕВП предполага следо-
вателно повишаване на средното ценово равнище в 10-те нови страни – членки на
ЕС, около 2 пъти, а за България – 3 пъти. [55] Както показва опитът на такива
страни, като Гърция, Португалия, Испания, ценовият диференциал се преодолява
постепенно, в продължение на редица години, [56] но той си остава генератор на
една относително висока инфлация в тези страни. За нас също би било важно пре-
одоляването на ценовия диференциал спрямо ЕВП да приеме формата на еволюци-
онен процес, а не на “ценови шок”. Впрочем още до присъединяването на България
към ЕС инфлационният процес е стимулиран от ефекта “Баласа-Самуелсън”, ли-
берализирането на административните цени и хармонизацията на акцизите със
ставките им в ЕС. [57] Ръстът на цените на недвижимите имоти у нас през пос-
ледните месеци е специфичен предвестник на очаквания ръст на цените в стра-
ната след присъединяването към ЕС. Очакванията в обществото за неизбеж-
ността на този процес реално ще доведат до неговото ускорено настъпване.
Съществен фактор за повишаване на равнището на цените у нас ще бъде включ-
ването на страната в общата земеделска политика на ЕС. Използването от Ев-
росъюза на такива специфични инструменти, като интервенционните, целевите
и праговите цени, обуславя поддържането на ЕВП на относително високо равни-
ще на цените за широк кръг продукти на земеделието и хранително-вкусовата
промишленост. Пренасянето на това ценово равнище на нашия пазар ще се отра-
зи особено болезнено върху българските потребители, тъй като разходите за
храна, напитки и тютюн заемат твърде висок дял в структурата на домакинс-
ките бюджети у нас: през 2002 г. на това “перо” се падат 53.6 % от потребителс-
ките разходи на българските домакинства и 46.4 % от общите им разходи. [58]
Повишаването на равнището на цените у нас в резултат на интегрирането ни в
ЕВП поставя сериозни изисквания спрямо политиката по доходите: не бива да се до-
пуска драстично понижаване на жизнения стандарт на българските граждани. Това

Page 25
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
31
минимално изискване е особено актуално за България, ако се отчита фактът, че не-
малка част от гражданите у нас и сега реално живеят в условията на бедност.
Напълно възможно е в резултат на присъединяването към ЕС и интегриране-
то ни в ЕВП да се прояви още един ефект – нарастване дела на доходите от ка-
питал (т.е. печалбите) в структурата на националния доход при едновременно
понижаване на дела на доходите от труд (т.е. работната заплата). [59] Основа-
ния за това предположение дават някои от посочените вече рискове: очакваното
повишаване на безработицата през първите 2-3 години след присъединяването,
нарастването на предлагането на труд при ограничено търсене на същия, увели-
чаването на цените на стоките и услугите и т.н. На практика това означава по-
нататъшно разгръщане на социалното разслоение у нас, което от своя страна
съдържа риск за изостряне на социалните конфликти.
В процеса на преговорите за членство на България в ЕС беше постигната до-
говореност нашата страна да запази системата на паричния съвет до присъеди-
няването си към еврозоната. При това българската страна многократно обяви
намерението си да запази фиксирания курс лев/евро на настоящото му равнище.
Както специалистите, така и представителите на бизнеса са наясно, че към мо-
мента този курс е необоснован и че в процеса на присъединяването към ИВС на
ЕС той ще бъде преизчисляван (с участието на Европейската централна банка)
поне 2 пъти – преди присъединяването на България към ERM–II и след това преди
включването ни в еврозоната. Очакванията на валутните спекуланти за прераз-
глеждане на фиксирания курс на лева спрямо еврото, съчетани с определен лихвен
диференциал между нашия кредитен пазар и еврозоната, несъмнено ще стимули-
рат валутните спекулации с българския лев. Спекулациите ще се отразят върху
платежния баланс на страната (финансовата сметка). Логично е да се очакват
смущения във функционирането на националния паричен пазар и засилване на него-
вата нестабилност.
С присъединяването на България към ЕС компетенциите в областта на тър-
говската политика в основната им част преминават към институциите на Съю-
за. Внасяните в страната стоки ще бъдат облагани с мита в съответствие с
Общата митническа тарифа на ЕС. За Р България това на практика ще означава:
♦ отпадане на едно сериозно приходно перо в републиканския бюджет, тъй
като митническите сборове ще постъпват в бюджета на ЕС;
♦ внос на стоки от трети страни на конкурентни цени, тъй като към 1 яну-
ари 2003 г. митата в ОМТ на ЕС са средно 2-2.5 пъти по-ниски от прилага-
ните у нас; [60]
♦ допълнително засилване на конкурентния натиск върху българския пазар.
ЕС поддържа преференциални търговско-икономически отношения с огро-
мен брой развиващи се държави, на които той автономно или по силата на
различни международни споразумения е предоставил редица привилегии.
Вносът на промишлени стоки от тези страни в ЕС е напълно освободен от
митнически и количествени ограничения. При такива условия на нашия па-
зар ще постъпват промишлени продукти (металургични изделия, химически
продукти, продукти на нефтохимията, битови електроуреди, текстил, об-
лекло, обувки и др.) от широк кръг развиващи се страни без никакви въз-
можности за противодействие на национална основа. Рисковете за редица
промишлени отрасли у нас, които произтичат от подобен внос, не бива да

Page 26
Велко Маринов
32
се подценяват, тъй като износители на тези стоки от развиващите се
страни много често са подразделения на ТНК, базирани в САЩ, Япония или
западноевропейските държави.
4. ЗА ПОЛИТИКАТА НА Р БЪЛГАРИЯ
СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕС
Членството на България в ЕС ще измени не само условията на функциониране
на националната икономика, но несъмнено ще постави дълбок отпечатък и върху
различните аспекти на политиката. Както формулирането, така и провеждане-
то на политиката, ще трябва да бъдат съобразени със сложния институционален
механизъм за действие на ЕС в различни области. Това съобразяване на национал-
ното и съюзното равнище на политиката съвсем естествено откроява важния
въпрос за тяхното съотношение. Изясняването на този въпрос е необходимо, за
да се преодолее широко наложилото се у нас разбиране, че след присъединяването
на страната към ЕС “решенията ще се вземат в Брюксел”, а тук “само ще се из-
пълняват”. Тази опростенческа представа е дълбоко погрешна и свидетелства за
непознаване на реалната практика на ЕС. В действителност основополагащите
документи на ЕС са установили ясно разграничение на компетенциите на ЕС, от
една страна, и държавите членки, от друга. ЕС разполага с изключителна компе-
тенция при разработването на политиката в сравнително тесен кръг области.
Много по-широк е кръгът на областите на поделена (между Съюза и държавите
членки) компетенция; областите на координиране на политиките; областите, в
които ЕС предприема само действия с цел подкрепа, координация или допълване на
дейността на държавите членки и т.н. В такива ключови области като икономи-
ческата политика и политиката на заетостта компетенциите на ЕС са сравни-
телно ограничени: той съдейства за координацията на националните политики,
като приема основните (главните) насоки на тези политики. Отговорните реше-
ния по формулирането и провеждането на икономическата политика и политика-
та на заетостта се вземат от компетентните национални институции на дър-
жавите членки. Установеното в ЕС разграничение на компетенциите оставя ши-
роко поле за дейност на отделните държави в голям брой области на политиката.
Оттук следва логичният извод, че след присъединяването към ЕС нашата страна
ще има възможност да избира между различни модели на политика в редица об-
ласти. Може да се предполага, че избраният от страната модел ще произтича от
общата стратегия за интеграция на България в ЕС, която би направила възможна
реализацията на дългосрочните цели и приоритети на страната.
Както свидетелства опитът на досегашните разширения на ЕС, присъединя-
ващите се към Съюза страни могат да максимизират изгодите от членството
само при последователна, активна национална политика. [61] Този исторически
урок несъмнено е особено важен за нашата страна: след присъединяването към ЕС
България трябва да провежда активна икономическа политика, да продължи с не-
отслабващ темп структурните и институционалните реформи, да провежда по-
литика на устойчиво висок икономически растеж, да поеме отговорността за
формулирането и последователното провеждане на политика на модернизация на
националната икономика, която би повишила нейната конкурентоспособност, и

Page 27
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
33
т.н. Всъщност само активната политика може да бъде определена като нацио-
налноотговорна. Другият тип политика – пасивната, която разчита главно на
“командите от Брюксел” и субсидирането от еврофондовете, отрежда периферна
позиция на страната в европейския интеграционен комплекс и отсрочва за неоп-
ределено време постигането на стратегическите национални цели – преодолява-
нето на бедността и изостаналостта, повишаването на качеството на живот
на българските граждани, утвърждаването на България като равноправен парт-
ньор в европейския интеграционен процес и т.н.
Несъмнено сближаването на страните от Централна и Източна Европа с ЕС-15 е
особено съществена цел на новите държави членки. Очертава се обаче това сбли-
жаване да се осъществява по два възможни сценария:
а) номинална конвергенция, отъждествявана с изпълнението на т.нар. мааст-
рихтски критерии като условие за присъединяването към третия стадий на ИВС;
б) реална конвергенция, която предполага сближаване на равнището на БВП на
глава от населението в новоприетите държави със средната му стойност в ЕС-15,
преодоляване на тяхното изоставане по факторна производителност, сближава-
не на структурните характеристики и технологичното равнище на двете групи
икономики и т.н.
Докато новоприсъединяващите се държави отдават предпочитание на номи-
налната конвергенция, то институциите на ЕС (Европейската комисия, Съве-
тът на министрите, Европейската централна банка) се обявяват в подкрепа на
втория сценарий. [62] Присъединяването към еврозоната, според институциите
на ЕС, не е приоритетна задача за новите страни членки. Възприемането на ев-
рото, според тях, следва да бъде резултат на определен еволюционен процес, в
хода на който новите страни членки са преодолели “шока на присъединяването” и
са достигнали сравнително висока степен на реална конвергенция със “старите”
членки на ЕС.
Посочените тук сценарии за конвергенция стоят и пред Р България. Има обаче
достатъчно ясни сигнали, че в нашата страна вече е взето политическо решение
в полза на номиналната конвергенция. Показател за това е разработването от
Управителния съвет на БНБ на стратегия за въвеждане на еврото у нас. Стра-
тегията предвижда България официално да се включи в еврозоната още през 2009 г.
или най-късно на 1 януари 2010 г. На практика това означава, че още с влизането
си в ЕС България ще се включи в европейския валутно-курсов механизъм (ERM-II)
и в рамките на 2 години се надява да покрие критериите за конвергентност съг-
ласно ДЕС.
Стратегията за възможно най-бързо присъединяване на България към еврозо-
ната крие определени рискове:
♦ още сега може да се предвиди, че страната няма да бъде в състояние да покрие
в 2-годишен срок някои от маастрихтските критерии (изискването за норма
на инфлацията и това за равнището на дългосрочния лихвен процент);
♦ стремежът за ускорено присъединяване към еврозоната предполага провеж-
дането на силно рестриктивна макроикономическа политика, което неиз-
бежно ще доведе до забавяне на темповете на икономическия растеж, т.е. в
интерес на номиналната конвергенция ще бъде затруднена и забавена реал-
ната конвергенция с държавите от зоната на еврото;

Page 28
Велко Маринов
34
♦ може да се спори доколко в отношенията между България и държавите от
еврозоната са налице условията за създаване на валутен съюз (съгласно те-
орията за оптималната валутна зона).
Без да се отрича възможността и целесъобразността от включване в перс-
пектива на България в състава на еврозоната, може да се приеме, че курсът към
ускорена номинална конвергенция, който е избран у нас, не е най-доброто възмож-
но решение, тъй като към “шока от присъединяването” към ЕС ще се прибави и ог-
раничителният ефект на силно рестриктивната макроикономическа политика. [63]
Несъмнено присъединяващите се към ЕС страни разчитат на това, че участи-
ето в тази най-високоразвита интеграционна формация ще резултира в устойчи-
во висок икономически растеж. Именно устойчиво високият растеж е онзи клю-
чов фактор, който създава възможности за разрешаване на сложните икономи-
чески и социални проблеми, пред които са изправени СЦИЕ. Но постигането и
поддържането на такъв растеж е възможно само на основата на една активна
национална икономическа политика, която разкрива и мобилизира всички източ-
ници на растежа (инвестиции във физически капитал, по-пълно и по-ефективно
използване на работната сила, подобряване на образователното и квалификаци-
онното равнище на работната сила, подобряване на организацията на труда и
производството, интензивно внедряване на модерни производствени и организа-
ционно-управленски технологии и т.н.). Особено съществено значение както за
България, така и за останалите страни от Централна и Източна Европа, има
осигуряването на по-голям инвестиционен ресурс. Според експертни оценки, за да
реализира успешно курса на догонващо икономическо развитие, България следва да
поддържа в продължение на относително голям исторически период норма на ин-
вестициите от порядъка на 30 %. Доколкото нормата на спестяване у нас е над
2 пъти по-ниска от желаната норма на инвестиране, високата инвестиционна
активост може да се поддържа само чрез привличане на външни капиталови ре-
сурси. [64] Особено съществена роля в тази посока може да изиграе активната
национална политика за привличане на ПЧИ.
Политиката на България за привличане на ПЧИ следва да бъде насочена преди
всичко към стратегическите външни инвеститори, за които да се предвиждат
облекчени административни процедури, предоставяне на качествена инфраст-
руктура, стимули за реинвестиране на печалбите и разширяване на бизнеса им у
нас. Приоритет на тази политика трябва да бъдат ПЧИ “на зелено”, създаване-
то на условия за мултиплициране на ефекта от дейността на чуждестранните
инвеститори чрез установяване на интензивни връзки с местните компании, ге-
нериране на тази основа на допълнителни инвестиции, ускорена дифузия на про-
мишлени и управленски технологии, нарастващ пласмент на продукцията на вън-
шните пазари и т.н. Необходимо е гарантирането на максимална сигурност за
чуждестранните инвеститори, което изисква предвидима стопанска политика,
зачитане правата на интелектуалната собственост, бързо и законосъобразно
решаване на съдебните спорове. Особено значение сериозните чуждестранни ин-
веститори отдават на открития диалог с изпълнителната власт.
Стратегическата политика за установяване и поддържане на устойчиво висок
икономически растеж включва като свой особено съществен компонент дълго-
срочната политика в сферата на образованието. Образователната политика ко-
респондира със създаването на човешкия капитал, който в условията на съвре-

Page 29
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
35
менната икономика е основен фактор на растежа. През последните 15 години
обаче качеството на човешкия капитал у нас показва тенденция към прогресивно
влошаване. Тази неблагоприятна тенденция може да се интерпретира като краен
резултат от действието на редица фактори.
♦ Отсъствието (по същество) на национална образователна политика. Бъл-
гарското образование се оказа жертва на необмислени, половинчати и фраг-
ментарни реформи, осъществявани без ясна философия и стратегия.
♦ Българската държава в противоречие с конституционните си задължения
се оттегля от финансирането на образованието. Показател за това е пос-
тоянното относително съкращаване на държавните разходи за финансира-
не на образованието – от 5.4 % от БВП през 1992 г. на 4.4 % за 2001 г. и 3.9 %
от БВП за 2003 г. За сравнение нека посочим, че публичните разходи за обра-
зование в държавите от ЕС възлизат на средно 5 % от БВП.
♦ В условията на обедняването средната продължителност на обучението у
нас (в противоречие със световната тенденция) се съкращава, нараства
броят на отпадащите ученици, а голям брой деца изобщо не постъпват в
училищата. При това положение неизбежно се разширяват неграмотност-
та и малограмотността. Особено остър е този проблем при етническите
малцинства и групите в неравностойно положение.
♦ В ценностната система на съвременното българско общество образовани-
ето все повече губи позициите, които доскоро заемаше, в полза на други цен-
ности и т.н.
В резултат на тези (а и на редица други) фактори българското образование се
оказа неадекватно на съвременните изисквания: то “произвежда” кадри, чиито
знания и умения не са съобразени с новите технологии; българската образовател-
на система не формира у своите възпитаници такива важни качества, като
адаптивност, умения за търсене и анализ на информацията, предприемчивост,
способност за оценка на рисковете и вземане на обосновани решения и т.н.
Органичното интегриране на България в ЕС налага със силата на неотменим
императив необходимостта от истинска, дълбока реформа на българското обра-
зование. Основна цел на реформата би трябвало да бъде привеждането на българ-
ското образование в съответствие с новите условия и изисквания, когато Бълга-
рия дълбоко се интегрира в европейското икономическо пространство и глобал-
ната световна икономика. Реформата трябва да обхване широк кръг аспекти на
образованието (структура, учебни планове, учебни програми, организация на обра-
зователния процес, методика на преподаване, подготовка на нов тип преподава-
тели, материално-техническа база, финансиране, нов подход към децата от етни-
ческите малцинства, ефикасни мерки за преодоляване на неграмотността и ма-
лограмотността и т.н.). Без сериозна реформа на образователната система де-
градацията на човешкия капитал ще продължи, което крие сериозни рискове за
бъдещето на националната икономика и страната като цяло. В страна като Бъл-
гария, лишена в значителна степен от други ресурси, висококачественият човеш-
ки капитал може да бъде основен източник на конкурентни предимства. Създава-
нето на такъв капитал е условие за поддържането на устойчиво висок икономи-
чески растеж у нас.
Стратегическата политика на устойчиво висок икономически растеж може да
бъде успешна в съвременните условия, ако бъде подкрепена от активна национал-

Page 30
Велко Маринов
36
на научно-техническа политика, която генерира една специфична разновидност на
капитала – капитала на знанията. Натрупването на този капитал създава усло-
вия за ускорено повишаване на общата факторна производителност, а следова-
телно − и за прогресивна промяна в модела (качеството) на растежа. Опитът на
редица успешно развиващи се икономики свидетелства, че високият и траен ико-
номически растеж, както и промяната на мястото на дадена национална иконо-
мика в системата на международното разделение на труда, са възможни на база-
та на активното използване на такива стратегически ресурси, каквито са образова-
нието и научните изследвания и опитно-конструкторските работи (НИОКР).
За съжаление, в условията на прехода научно-техническата сфера у нас изпадна
в истински колапс. Това състояние намира израз в редица направления:
♦ рязко съкращаване на разходите за финансиране на НИОКР (от 2.4 – 2.5 %
от БВП през 1988 – 1989 г. на 0.57 % през 1998 г. и 0.49 % през 2002 г.); [65]
♦ материално-техническата база на тази специфична дейност е безнадеждно
остаряла, разрушена или ограбена;
♦ сферата на НИОКР все повече се обезкървява – броят на заетите с подобна
дейност се е съкратил от 31.7 хил. души в навечерието на промените на 21.8
хил. през 1998 г. и 15.0 хил. през 2003 г.), [66] ускорено се влошава възрасто-
вата структура на персонала;
♦ триадата държава – научни звена (университети, институти, лаборатории,
центрове и т.н.) – бизнес, върху чието взаимодействие се развива съвремен-
ният научно-технически прогрес, у нас реално не функционира. Поради фи-
нансова, производствена и управленска слабост българските фирми се оказ-
ват незаинтересовани от научно-техническите новости. [67]
Колапсът на научно-техническата сфера у нас не се съгласува със стратеги-
ческата цел на страната – членство в ЕС. След решенията на Европейския съвет
от Барселона (2002 г.) ЕС настойчиво изисква не само от държавите – членки на
Съюза, но и от новоприсъединяващите се страни изцяло да се включат в изпълне-
нието на мерките по изграждане на Европейското изследователско пространст-
во. Изисква се по-специално последователно увеличаване на разходите за финанси-
ране на НИОКР с цел достигането им до 3 % от БВП към 2010 г.; въвеждане на
фискални и други стимули за тази дейност, както и за фирмите-потребители на
нейните резултати; създаване на фондове за рисково финансиране на НИОКР; из-
работване на ясни и опростени правила за комерсиализация на научните продукти;
подпомагане на малките и средните предприятия с наукопоглъщащо производст-
во; укрепване и модернизиране на инфраструктурата на НИОКР и т.н.
В редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България в про-
цеса на присъединяването се отправя остра критика към нашата страна по повод
отсъствието на национална стратегия за научни изследвания и технологично
развитие, незадоволителната инфраструктура, критично ниските разходи за фи-
нансиране на научно-техническата сфера и т.н.
Главно под натиска на ЕС през последните 2 години се отбелязва известно
“раздвижване” в тази област:
♦ през октомври 2003 г. беше приет Закон за насърчаване на научните изслед-
вания, в който науката беше обявена за приоритет със стратегическо зна-
чение за развитието на страната;

Page 31
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
37
♦ през август 2004 г. правителството прие стратегия за насърчаване на ино-
вациите, чиято основна цел е да се повиши конкурентоспособността на бъл-
гарската индустрия; [68]
♦ Министерството на образованието и науката разработва Национален план
за действие в областта на научните изследвания, с който се предвижда към
2010 г. разходите за финансиране на НИОКР да достигнат 3 % от БВП, ка-
то делът на бизнеса се повиши на 2/3 от общата сума. [69]
Тези мерки имат подчертано фрагментарен, инцидентен и кабинетен харак-
тер, което не дава основание те да бъдат разглеждани като елементи на една
добре обмислена, структурирана и осигурена с ресурси национална научно-техни-
ческа политика. Разработката на така необходимата национална политика в та-
зи област в действителност предстои. Неоправдано дългото забавяне на разра-
ботването и реализацията на обоснована национална научно-техническа полити-
ка несъмнено ще има висока икономическа и социална цена за нашата страна.
Заключение
Формалният акт на присъединяването на Р България към ЕС ще постави на-
ционалната икономика в качествено нова среда: доскоро външният фактор – ЕВП
на ЕС, ще се превърне в основен тест за българския бизнес. Още от началото на
2007 г. на практика ще се проверява способността на страната да се справя с кон-
курентния натиск и действието на пазарните сили в Съюза.
Нетният баланс за българската икономика в резултат на присъединяването
към ЕС зависи от това, доколко подготвена ще се окаже тя да противодейства
на очертаващите се рискове и да се възползва от разкриващите се шансове. Нет-
ният баланс в крайна сметка ще бъде резултат от разработването и последова-
телната реализация на обосновани фирмени стратегии за подготовка и адапта-
ция към условията на членството в ЕС, но също така от активната национална
макроикономическа политика, както и от националната политика в отделни об-
ласти и сектори. Ключово място в националната политика, според мен, трябва
да заеме стратегическата политика на устойчиво висок икономически растеж.
Реализацията на подобна политика от своя страна налага разработването на ня-
кои други политики, без които тя не би била възможна (активна политика за привли-
чане на ПЧИ, обосновани политики в сферата на образованието, НИОКР и т.н.).
Струва ми се обосновано да се предполага, че рисковете за българската иконо-
мика ще се проявят по-релефно през първите 2-3 години след присъединяването,
когато с цялата му острота ще се прояви “шокът на присъединяването”. През
това време националната икономика по необходимост ще се адаптира към усло-
вията на функционирането на ЕВП (разбира се, с цената на фалити, нарастване
на безработицата и възможно влошаване на жизнения стандарт за немалка част
от българските граждани). След 3-4 години може да се очаква, че “шокът на при-
съединяването” ще бъде преодолян, националната икономика ще излезе на една по-
висока траектория на растежа, което ще доведе до нарастване на заетостта,
доходите и икономическото благосъстояние.

Page 32
Велко Маринов
38
Приложение 1
Структура на БВП в България по компоненти на крайното търсене ( %)
Компоненти на крайното търсене
2000 г.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
Крайно потребление
87.1
86.9
86.8
88.1
Брутно капиталообразуване
Брутно образуване
на основен капитал
18.3
15.7
20.7
18.2
19.8
18.3
21.7
19.6
Външнотърговско салдо
Износ на стоки и услуги
Внос на стоки и услуги
-5.4
55.7
61.1
-7.6
55.6
63.1
-6.6
53.1
59.8
-9.8
53.2
63.0
Литература
1. Inotai, A., Kosten – Nurzen – Rechnung der “Osterweiterung”, Europдische Rundschau,
2000, № 3, S.13; Глинкина, С., Расширение ЕС: взгляд из России, Проблемы теории и практи-
ки управления (ПТПУ), 2003 № 2, с. 41.
2. Данните за относителния дял на ЕС в износа и вноса на стоки в Р България са изчис-
лени от автора по НСИ, Външна търговия на Република България 1994-2003 г.
3. Според експертни оценки, продуктите, произвеждани у нас на ишлеме, заемат 30-40 %
от българския износ (вж. Ангелов, И. и кол., Икономиката на България и Европейският съ-
юз. Стратегия за догонващо икономическо развитие, С., 2003, с. 20, 282).
4. UN, UNCTAD, Trade and Development Report 2002, New York and Geneva, 2002, р. 73.
5. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 286.
6. Inotai, A., EU – Erweiterung: Interessengruppe ans dem “Osten”, Europдische Rundschau,
2004, № 1. S.95. В общия внос на ЕС от страни нечленки високотехнологичните изделия са
заемали през 2001 г. 37.7 % (Лингардт, Ж., Промышленность высоких технологий в Евро-
пейском союзе, Экономист, 2004, № 8, с. 11).
7. Porter, M., The Competitive Advantage of Nations, New York, The Free Press, 1991, p. 97, 98.
8. Porter, M., op.cit., p. 100, 102.
9. За периода 1998-2003 г. пасивът по общия търговски баланс на България нарасна 4.4.
пъти. Ускорено се повиши и съотношението между дефицита по търговската сметка и
БВП на страната (1998 г. – 5.9 %, 2003 г. – 16.7 %). Най-голяма част от търговския дефи-
цит на България се пада на ОНД и Балтийските страни – 49.7 %, в т.ч. Русия – 38 % от
дефицита.
10. Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП), Предприсъединителна иконо-
мическа програма (2003-2006 г.), С., 2003, с. 25.
11. Център за икономическо развитие (ЦИР), Конкурентоспособност на българската
икономика. Годишен доклад 2000, С., 2000 г., с. 114.
12. Бройсс, Ф., Макроэкономические последствия расширения ЕС для его старых и новых
членов, ПТПУ, 2003, № 5, с. 29.
13. Сп. “Машиностроене”, 2004 г., № 5-6, с. 5.
14. Вж. в-к “Капитал”, 29 май – 4 юни 2004 г., с. 6.
15. НСИ, Външна търговия на Република България 2003, С., 2004, с. 16, 17.
16. Неновски, Н., К. Христов, Официалната евроизация на България: плюсове и минуси,
Икономически изследвания, 2001, № 1, с. 73.
17. Срв. Глинкина, С., Расширение ЕС: вдзгляд из России, ПТПУ, 2003, № 2, с. 42; Борко, Ю.,
Расширение и углубление европейской интеграции, МЭ и МО, 2004, № 7, с. 25.
18. Бройсс, Ф., Цит. съч., с. 29.

Page 33
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
39
19. Според експертни оценки, почти 1/3 от вноса на стоки в България се осъществява
по контрабандни канали (В-к “Пари”, 3 юни 2004, с.19).
20. Срв. Бройсс, Ф., Цит. съч., с. 29, 30.
21. Вж. Дамянова, А., Повишаването на конкурентоспособността на българската ико-
номика. Сб. “Програмата за икономическа реформа от Лисабон”, С., 2003, с. 41.
22. Срв. Божков, А., Растеж въпреки правителството, в-к “Труд”, 21 юли 2004 г., с. 12.
23. В-к “Капитал”, 31 октомври – 5 ноември 2003 г., с. 38.
24. В-к “Дума”, 19 август 2004 г., с. 6.
25. OECD, Economic Outlook 68. December 2000, p. 136, 137 (Цит. по Ангелов, И. и кол.,
Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо
развитие, С., 2003, с. 154).
26. Данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
27. UN, UNCTAD, World Investment Report 2004: The Shift Toward Services, New York and
Geneva, 2004, p. 397, 409.
28. БНБ, Информационен преглед, май 2004 г., с. 52; Гавлик, П., Страны с переходной
экономикой: тенденции развития и перспективы, ПТПУ, 2004, № 2, с. 51.
29. Срв. Inotai, A., Kosten – Nutzen Rechnung der “Osterweiterung”, Europдisehe Rundsehau”,
2000, № 3, S. 16.
30. Петков, А., Эффективность инвестиционных потоков в Центральную и Восточную
Европу, ПТПУ, 2004, № 2, с. 58.
31. С приетия през 2004 г. Закон за насърчаване на инвестициите се предвижда държавно
субсидиране при изграждането на инфраструктурата на крупните предприемачи (инвес-
титори от I клас): безплатно предоставяне на земя и съответно право на ползване и
строеж за тази група инвеститори; индивидуално административно обслужване на инвес-
титорите от I и II клас (т.е. при инвестиции над 50 млн.лв.); подобряване на информацион-
ното обслужване на инвеститорите и т.н.
32. Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване 2003, с. 113.
33. Вж. Польша – перспективы развития экономики после вступления в ЕС, БИКИ, № 67,
17 июня 2004 г., с. 1.
34. Срв. Вайденфелд, В., В. Веселс, Европа от А до Я (справочник по европейска интегра-
ция), С., 2004, с. 113.
35. Оценки на проф. С. Стоилов, в-к “Труд”, 26 април 2004 г., с. 12.
36. Прогноза на доц. Е. Хърсев, в-к “Труд”, 2 август 2004 г., с. 14.
37. Редовен доклад за напредъка на България ..., с. 158.
38. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 234.
39. Proff, H., H. V. Proff, Effects of World Matket oriented Regional Integration on Developing
Conntries, Intereconomics, 1996, № 2.
40. Киреев, А., Международная экономика. Часть первая (Международная микроэконо-
мика: движение товаров и факторов производства), М., 1998, с. 362.
41. Срв. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 284.
42. Към 2003 г. на ЕС се пада 70 % от стоковия износ на страните от Централна и Из-
точна Европа и над 60 % от техния внос (Гавлик, П., Страны с переходной экономикой:
тенденции развития и перспективы, ПТПУ, 2004, № 1, с. 8).
43. Договорените сравнително малко на брой и ограничени по продължителност пре-
ходни периоди не отменят това принципно положение.
44. Вж. в-к “Капитал”, 7-13 юни 2003 г., с. 9, 10.
45. Пак там, с. 9.
46. До края на първото полугодие на 2004 г. лиценз за износ на продуктите си в ЕС са по-
лучили само 23 предприятия от подотрасъл “млекопреработване” (В-к “Капитал”, 28 ав-
густ – 3 септември 2004 г., с. 41).
47. Срв. в-к “Пари”, 28 юни 2004 г., с. 3.
48. Табаков, Г., Много фирми ще фалират през 2007-а, в-к “Дума”, 16 април 2004 г., с. 7.

Page 34
Велко Маринов
40
49. Срв. Бройсс, Ф., Цит. съч., с. 29.
50. Цит. по Безруков, А. И., Л. А. Зубченко, Европейское сообщество на пути к единому
рынку: роль транснационального капитала, М., 1990, с. 42.
51. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 281.
52. Срв. Бройсс, Ф., Цит. съч., с. 30.
53. Галвик, П., Страны с переходной экономикой..., ПТПУ, 2004, № 1, с. 13.
54. Вж. подробно Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 283, 284.
55. Пак там, с. 184, 279, 280.
56. Ангелов, И., Макроикономически аспекти на бюджета за 2005-2007 година, в-к “Па-
ри”, 17 септември 2004, с. 29.
57. Вж. Неновски, Н., К. Христов, Официалната евроизация на България: плюсове и ми-
нуси, Икономически изследвания, 2001, № 1, с. 73; Чукалев, Г., Ефектът “Баласа – Самюел-
сън” в България, Икономически изследвания, 2002, № 2, с. 58, 79; АИАП, Предприсъедини-
телна икономическа програма (2003-2006 г.), С., 2003, с. 37, 38.
58. НСИ, Статистически годишник 2003, С., 2004, с. 118.
59. Срв. Бройсс, Ф., Цит. съч., с. 30.
60. Редовен доклад за напредъка на България..., с. 133, 134.
61. Срв. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 45, 46, 56, 57; Дэяну, Д., Поднимет ли экономику
стран ЦВЕ вступление в Евросоюз?, ПТПУ, 2004, № 1, с.15, 17, 19, 20.
62. Гавлик, П., Страны с переходной экономикой: тенденции развития и перспективы,
ПТПУ, 2004, № 2, с. 24; Буторина, О. В., Новые члены ЕС и их перспективы в зоне евро,
Деньги и кредит, 2004, № 5, с. 52, 54.
63. Вж. Ангелов, И. и кол., Цит. съч., с. 186.
64. Срв. Ангелов, И., Перспективы экономического сближения Болгарии с Евросоюзом,
ПТПУ, 2003, № 5, с. 37.
65. НСИ, Статистически годишник 2003, С., 2004, с. 416.
66. Матев, М., Европа няма да иска да я дърпаме назад, в-к “Дума”, 10 август 2004 г., с. 14.
67. Показателни за това са следните данни: българските фирми финансират само 27.1 %
от разходите за НИОКР у нас, докато в Словения този дял е 54.7 %, в Чехия – 53.7 %, в
Словакия – 53.6 %, в Румъния – 47.6 % и т.н. (в-к “Пари”, 9 юни 2004 г., с. 2).
68. Предвижда се от началото на 2005 г. да заработи специален фонд за иновации. Сред-
ствата в този фонд ще нараснат от 5 млн. лева за 2005 г. на 8 млн. през 2006 г. и 13 млн. лв.
през 2007 г. Финансовите средства ще постъпват от държавния бюджет и предприсъеди-
нителните фондове на ЕС и ще се използват за финансиране внедряването на нови продук-
ти във вече доказали се, перспективни фирми.
69. В-к “Дума”, 30 юли 2004 г.

Page 35
За перспективите на националната икономика след присъединяването …
41
ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА
СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Резюме
Представената студия е опит за анализ на шансовете и рисковете пред българската
икономика след присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС).
Анализът на историческото развитие на отношенията между България и ЕС в услови-
ята на радикалната социалнополитическа и икономическа трансформация у нас води до
заключението, че ЕС се е превърнал в основен външноикономически партньор на Р Бълга-
рия. Възходящото развитие на отношенията България – ЕС доведе и до възникването на
редица сериозни проблеми.
Критичната оценка на степента на подготвеност на България за присъединяване към
ЕС аргументира извода за очаквани съществени рискове за нашата икономика в първите 2-
3 години след присъединяването.
Формулирани са някои основни изисквания спрямо политиката, която България трябва
да провежда като член на ЕС. Според автора България се нуждае от активна макроиконо-
мическа политика, чийто основен приоритет е осигуряването на устойчиво високи темпо-
ве на икономически растеж като условие за преодоляване на огромната икономическа, тех-
нологична и социална изостаналост на страната. За да бъде реализирана успешно полити-
ката на ускорен икономически растеж, тя трябва да бъде допълнена от ефективни нацио-
нални политики в редица други области – инвестиционната сфера, привличането на преки
чуждестранни инвестиции, научни изследвания и технологично развитие, образование и
обучение на кадри.
ON THE PROSPECTS OF THE NATIONAL ECONOMY
AFTER THE ACCESSION OF THE REPUBLIC OF BULGARIA
TO THE EUROPEAN UNION
Summary
The paper is an attempt to analyze the opportunities and risks for the Bulgarian economy after the
country’s accession to the European Union (EU).
The analysis of the historical development of relations between Bulgarian and EU in the context
of radical socio-political and economic transformation in our country enables a conclusion that the
EU has become a principal foreign economic partner of Bulgaria. The upward trend in the relations
between Bulgaria and EU has resulted in a number of serious problems.
A critical assessment of the degree of Bulgaria’s readiness to join the EU underlies the inference
that the first 2 -3 years after the accession are likely to see great risks for our economy.
Certain basic requirements for the policy to be pursued by Bulgaria as an EU member have been
formulated. The author argues that Bulgaria needs an active macroeconomic policy with the main
priority on providing steady rates of economic growth as a precondition for overcoming huge eco-
nomic, technological and social backwardness of the country. In order to achieve a successful imple-
mentation of the accelerated economic growth policy the latter should be complemented by efficient
national policies in a number of other areas – investment, attracting direct foreign investment, re-
search and technological development, education, and personnel training.